Радан и „агнешките главички” – по вонята ще ги познаете    

Новият политически психотрилър, десният хорър с елементи на канибализъм, сапунената драма за масови убийци на политически идеи "Завръщането на агнешките главички" дебютира на българска сцена със зловеща пиротехника от интриги, лъжи, потайни завери и медийни шашми. Което не би трябвало да е изненада. От всеки десен проект в България досега е лъхало на евтин алкохол и долнопробна похот, така че рекламната кампания на новия трилър е нещо съвсем обичайно.

Необичайното е, че първи за нея, още в деня на втория тур на президентските избори, заговори премиерът Бойко Борисов. Именно той даде знак, че тайното общество на старите десни интриганти отново се опитва да роди някакво политическо уродче и да го хвърли на старите реститутки, за да вдъхне нов живот на поостарялата и занемощяла градска секта. Между другото, можем да разчетем думите на Борисов и като вопъл, защото от тях стана ясно, че той ги държи отговорни за препъването на ГЕРБ на вота. Което всъщност е научаването по най-трудния начин на един стар урок - никога не се хващай на танц с вампир, защото те са ненаситни, алчни, потайни и докато се усетиш, ще си останал без кръв. Именно след този зов на болка се изясни, че ГЕРБ започват да гледат с подозрение на Методи Андреев, но ситуацията е "късно е, либе, за китка". Когато си пуснал един от най-големите интриганти на прехода в собствените си редици, ще сърбаш чорбата от агнешки главички и ще ревеш с кървави сълзи.

Новият десен проект обаче стартира с толкова много лъжи, че човек започва да се обърква дали не се намира в изповедалнята на "ВИП Брадър". Заради това сега ще си направим кефа да проследим гърчовете на новата марионетка на „агнешките главички” Радан Кънев - човекът, който се съпреживява като морален стожер и основна опозиция на нацията, въпреки че половината му партия все още под една или друга форма смуче държавни заплати.

На 17 ноември Кънев с треперещ от възмущение глас обявява, че няма такова нещо като десен проект. "Няма да има нов проект на ДСБ", уверява журналистите той. След това обаче енигматично добавя, че партията била готова за "нещо ново и чисто". Очевидно тайната мечта на десницата е да се подложи на пластична операция за нов химен и след това пак да предлага услугите си на политическата пиаца.

Само ден по-късно обаче, вече е 18 ноември, имаме ново двайсе от Радан. "Разговорите в тази насока (разбирай за нов десен проект - б.а.) вървят с ускорено темпо, а проектът ще бъде обявен, когато стане факт. ДСБ не е инициатор, а само ще се присъедини към него", каза той пред БНР.

Радан от 17 ноември е тежка опозиция на Радан от 18-и. В единия случай няма да има нов десен проект, в другия ни се съобщава, че чорбата се разбърква и се търсят подправки, преди да бъде поднесена пред народното обоняние.

Радан от 18 ноември изпада и в позата на върховен морализатор. Той патетично твърди следното: "Едрият бизнес и медийният бизнес нямат място в политиката, те могат да бъдат партньори, но не и преки участници в политическия процес". Как да не му се изкефи човек?

Само че друг Реформатор, пак на същия този прокълнат 17 ноември, Гроздан Караджов, смело признава, че една от основните „агнешки главички” е Иво Прокопиев, черен лорд на кръга "Капитал". "На различни етапи Прокопиев е бил сред нас", е точното самопризнание на Реформатора.

Значи за Радан, независимо от кой ноември, е било съвсем допустимо мастит бизнесмен като Прокопиев да е пряк участник в политическия процес. Опасявам се, че с това отношение към истината лидерът на ДСБ съвсем заприличва на врачка от кабеларка, която твърди, че дистанционно може да убие дори и агресивен рак. Нещо повече - Караджов постави Кънев отново пред стената за разстрел и с друго признание - че разговорите за нов десен проект не са ново начинание, а се водят от декември 2015 г. Което означава едно - че още щом са се оказали в опозиция, десебарите са почнали операция по смяна на политическата си кожа и нова мимикрия, която да ги прикрие от позора на историческите компромиси и навежданията пред Бойко Борисов.

Това оплитане на новия десен проект в лъжи напомня на садо-мазо игричка. Истината обаче е, че "Завръщането на агнешките главички" съвсем не е нов филм. Това е изтъркан номер на политически аферисти с провинциално ниво на мислене. Пребоядисването на стария бардак е традиционният номер на десницата. Всеки път тя бяга от мястото на политическите си местопрестъпления, за да се появи след известно време като нещо меганово, хипербляскаво, суперморално.

И това изобщо не е преувеличение. Навремето първото СДС дойде на власт с идеята, че ще приватизира времето изцяло в своя полза. Само за 1 година обаче кабинетът на Филип Димитров сътвори толкова много глупости, че накрая се самосвали от власт. То не бяха кинжали, люспи, ликвидационни съвети. Мизерия след мизерия. В добрите си години Ф.Д. приличаше на луд професор от холивудска комедия.

След това СДС се пребоядиса и изгря звездата на Иван Костов - твърдата ръка на десница, командира на реститутките, осъществителя на престъпната приватизация. Именно тогава блясъкът на СДС помръкна драматично, а партията придоби вещерски вид. По времето на Костов се зароди и самото явление "агнешки главички", което беше демонстрация на това, че политическата власт и бизнесът се сливат в гореща и страстна олигархична оргия. Много от политическите инженери на десницата тогава натрупаха своя опит и почнаха да се изживяват като титани.

Обаче се случи непоправимото - СДС се разпадна. Едната част си остана СДС, а другата се кръсти ДСБ, радикален знак, че Костов вече няма нужда от партия, а от секта за политическа употреба. Разпаднати, хилави и немощни, двете партии оцеляваха известно време, защото паразитираха на гърба на Бойко Борисов, придобили за кратко новото име Синя коалиция.

И през 2013 г. логичното стана. Преходът свърши, когато Костов остана извън парламента. Сектата не получи представителство. Национална трагедия, медиен вой, снобско удряне на главата в стената.

Летните протести съживиха крехката надежда в душите на градските сноби. Така на бял свят се появи Реформаторският блок. Същата стара и сбръчкана десница, но вече в минижуп и с нов грим.

Това е набързо разказаната история на БГ десницата. Тя прилича на застаряла манекенка с толкова много лифтинги, че вече прилича на чудовище. Ако синьото лъвче в началото на прехода се бе подложило на толкова политически интервенции, на колкото се подложи партията, която си го избра за символ, то сега щеше да прилича на крокодил.

Само вижте кои са лицата, които стоят зад "агнешките главички". За Радан вече казахме. Всеки зоопарк ще се гордее с неговото присъствие. Там някъде е и съскащата фигура на ген. Атанас Атанасов, сдобил се с фентъзи прякора Гнома. Ако се правеше квартална сбирка за белот, Атанасов щеше да е добре дошъл, ама иначе политическото му битие е позорно. За Прокопиев и напудрената гадост на медиите му просто е нелепо да се говори. Христо Иванов и Трайчо Трайков пък са грантови ембриони, хрантутници без реален политически опит, за сметка на това - с широк финансов гръб, но то и заради това цялата им политическа дейност е карикатурна. Някои хора наистина си представят, че в България живеят идиоти, които помнят колкото маймуни. Че ни обърнаха на шимпанзета, обърнаха ни, но този народ още има съпротивителни сили.

Изобщо агнешкият бульон, който се опитват да ни сервират като деликатес, е претопляне на стари мръсотии и карантии и представянето им като гурме кухня за отбрани ценители. Поради всички изброени причини е трудно човек да предскаже бляскаво бъдеще на поредните инженерни опити за ГМО партии, които да провалят нормалния политически процес у нас. Около новото инженерно образувание днес дори не е ясно дали са се събирали или не на Боровец, за да обсъждат бъдещи действия. Радан твърди, че е нямало сбирка, но достоверността на неговите думи вече е силно оспорима. Както и да е. Всички ще разберем кога уродчето се е пръкнало. Нали знаете, че агнешката чорба понякога е вкусна, но винаги мирише издайнически.
Та по вонята ще ги познаете.