Вътре съм, вън съм... Както е и в живота – няма такова състояние: хем да си в опозиция, хем да си на власт. Няма. Реформаторският блок е във властта и най-вероятно с много „исторически компромиси“ ще продължава да си стои в нея. Затова е просто нелепо да ни занимават с персоналните си и политическите си терзания. Онова, на което сме свидели, е простото и първично желание да използваш властта, за да станеш значима политическа сила. Но в Реформаторския блок има няколко политически сили. И техните стратегии и тактики се различават, както и интересите им. За това става въпрос. Не за проблемите на хората и не за реформите.
Ако ГЕРБ искат да направят нещо, те се нуждаят от гласовете на ДПС. Ако го направят, трябва да се съобразяват с условията на ДПС. А това неизбежно налага криза на отношенията с Реформаторския блок. Както стана ясно в последните дни – само Реформаторите не са разбрали, че „историческият компромис“ на практика означава договорки с ДПС.
Откъде тогава идва напрежението? Реформаторите сигурно са в правото си да искат спазване на договореното при съставяне на правителството. Това е обединителният елемент при тях – и от СДС, и от ДБГ, и от ДСБ чухме позицията, че ще настояват за спазване на условията за формиране на правителството. Но когато година след началото на управлението продължаваме да виждаме правителствена политика на парче, министри, които някак действат поединично, постоянни колизии при важни гласувания в парламента, трябва да разберем, че няма как да се управлява без ясна програма за управление. Тя би дала онази еманципация на управляващите от гласовете на ДПС, за която всички заявяват желание, но не проявяват действие.
Такава управленска програма, която да създаде истинската сигурност и стабилност на правителството няма да видим. Първо, защото ГЕРБ иска да управлява така, както си иска. Ако направи и подпише Програма за управление, ще покаже ясно от какво отстъпва и какво предава на партньорите си. А те не искат това – чувстват се големи и силни. И виждат управлението като проява на добра воля от тяхна страна да дадат от време на време нещо на партньорите. Второ, наличието на такава Програма ще покаже категорично, че ДПС не може и не трябва да се меси във властта. А това те няма да допуснат. Далеч по-удобно е при всеки проблем между партньорите да се появяват като добрата фея, която спасява ГЕРБ от необходимостта да преговаря и да отстъпва публично власт. Трето, за ГЕРБ е по-удобно да управлява, използвайки личните амбиции и жадност на реформаторските министри, отколкото да отстъпва управление на публични политики.
Резултатът са постоянни скандали и декларирана нестабилност, но на практика властта не е застрашена. Министрите ще продължат да правят онова, което им се разреши и доколкото им се разреши от ГЕРБ. А те ще продължат да използват ДПС дотолкова, доколкото им е удобно.
Но не бива да забравяме, че втората година на всяко правителство е критична. Проблемите се трупат, исканията нарастват, оправданията с предишните са все по-несъстоятелни в очите на хората. Само за две години управляващите ще успеят да изхарчат около 10 милиарда от гласувания заем, и то – без всякакъв видим резултат за инвестиции, икономика и повишаване на доходи – ситуация, приближаваща ни до гръцкия сценарий. Ефектът от либерализацията на цените на електрическия ток ще се види точно преди президентските избори. Дотогава е възможно улицата отново да стане център на българската политика. Еколозите, майките и защитниците на съдебната реформа вече показаха желание да използват натиска на протеста срещу управлението.
В такава ситуация в демократичните страни обикновено самите управляващи предизвикват предсрочни избори. Защото са сигурни в победата си и защото искат още 4 години време, за да могат да се справят с тежките реформи. Категоричното нежелание и дори заклеймяване от страна на ГЕРБ на всеки, който продума за такива избори, говори само за едно – на тях им е уютно в ситуацията. Те имат властта, а другите имат власт, но не могат по никакъв начин да я упражняват без одобрението и подкрепата на ГЕРБ. Едни предсрочни избори ще повторят няколко неща, които управляващите не искат да виждат и да чуват. Едното е, че ГЕРБ няма и не може да получи мнозинство, т.е. пак ще трябва да търси партньори за правителство. Другото е, че след едни такива предсрочни избори дясното управление ще е невъзможно и ще трябва да се търси подкрепата на ДПС. Публичната подкрепа. Третото е, че ГЕРБ не искат да правят реформи – те са строители, а не реформатори. Единственото, което искат, е грандиозни поводи за рязане на лентички и любовта народна. И да вземат да се поуспокоят вече тези партньори и да разберат – докато големите управляват, на малките деца им се налага само да слушат и да изпълняват.
Затова ще си живеем така – с истериите на Радан Кънев, с мрънкането на Кунева, с политическите пируети на Първанов, с нервността на Борисов, с поученията на Цветанов, управлявани от хибрид между умни и прости, но всичките демократично красиви, богати и недосегаеми. Поне докато удържат напъните за реформиране на съдебната система.
