Вестникът на Петьо Блъсков, някогашният легендарен „Труд“ за трети път пуска статия, в която ме обвинява, с трийсетгодишна давност, че съм присвоил Трендафил Акациев, че никъде не съм споменавал някогашните му създатели и тези, които са писали от негово име през периода 1954–1962 година.
В броя си от 16 февруари 2020 г. с тлъсто заглавие
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ ПРИСВОИ ТРЕНДАФИЛ АКАЦИЕВ
гарнирано с моя снимка, буквално пише следното:
„Бургаският талант е известен със своя литературен апетит. Като захапе нещо калорично, не го пуска, докато не изстиска и последния витамин...“
Авторът се казва Росен Тахов, който на три пъти за последните две години пише поръчково все едно и също – как Недялко Йорданов „обсеби“ Трендафил Акациев. Това, естествено по давление на Петьо Блъсков, след като на първите две публикации не последва реакция от моя страна.
Един от създателите на Трендафил, който живееше в Сливен – Фирко, беше дал някъде интервю, че когато те са измислили Трендафил, аз съм бил едва на 14 години, а сега се създава впечатление, че аз съм го измислил.
Милият Фирко няколко пъти след това ми звъня по телефона да ми се извинява, че не е прочел моите списъци на създателите и да ме поздравява с това, че съм възкресил техния някогашен герой. Светла му памет!
Нямах никакво намерение да отговарям и да обяснявам неща, които отдавна съм изяснил и съм направил публично достояние.
Но Петьо Блъсков за пореден път си позволява да публикува гадости по мой адрес и по адрес на сина ми Асен.
Отново повтарям – някога този журналист беше смел и достоен човек. Какво ли не прави зависимостта от парите днес. Когато съвестта се купува вече с пари и нещастният вестник, на когото той е главен редактор, но не собственик, трябва да оцелее поне заради славното си минало.
В отговор на това започвам с цитати от моите мемоари „И ДА ЗАПОЧНЕМ ОТНАЧАЛО“, така както са публикувани преди 12 години:
„Разказах в първата част на моя роман за появата на Трендафил Акациев. Не съм очевидец на неговите първи публикации в прочутия стенвестник „Трън“ в Софийския университет.
Припомням само на читателя как от уста на уста се разнасяха тези кратки тъпизми пародии. Може би някой ще изброи всички автори, които са писали под това име. Аз се опитах да напиша имената на тези, които знам: Емил Стоев, Зафир Иванов – Фирко, Георги Ведроденски – Мортус, Петър Караангов, Александър Миланов, Иван Баджев, Григор Чернев, Георги Ивчев...
Бяхме 17-18-годишни студенти, когато поехме щафетата от създателите му. Бяхме: Григор Ленков, Иван Николов, Христо Банковски, Стойчо Стойчев, Атанас Мочуров, Янко Димов, Ваню Вълчев, Борис Костов, Матей Шопкин...
Тогава току-що литературата ни се беше отърсила от догматизма, от поезията на звеноводите и звеноводките, тракторите и комбайните, граничарите и диверсантите.
Трендафил Акациев беше създаден в разгара на тази поезия – през 1954 година.
Когато напуснах Университета, Трендафил Акациев продължи да „пише“. След нас го поеха поетите от следващите випуски българска филология. Може би около 25 души са писали под този псевдоним.
Беше немислимо да се печатат неговите пародии в централната преса. Най-много се стигаше до „Студентска трибуна“. Само един път в. „Стършел“ пусна негов цикъл. Официално това не се признаваше за сатира. Критиците не се занимаваха с уникалното му творчество. Българският Кузма Прутков след десетина години започна да линее, интересът към него понамаля, той остана повече като легенда, тук-там се цитираше някой негов бисер.
Още през 1963 година, когато отидох на работа в Бургаския театър, у мене се зароди идеята да направя спектакъл по стиховете на Трендафил. Бях ги събрал и записал на магнетофонна лента с музикален фон. Тогава вече имах един от първите магнетофони „Мамбо“.
Веднъж Тодор Колев ми дойде на гости. С него се запознахме, когато беше съвсем млад актьор от Шуменския театър и играеше в първата ми пиеса „Ние не вярваме в щъркели“. Той вече беше в София, тъкмо набираше популярност, започваше да пее, готвеше се за евентуален концерт. И заедно с няколко мои песни взе и ролката с Трендафил Акациев.
Така той се превърна в първият актьор, изпълнявал на официални концерти стихотворения от Трендафил Акациев.
През тези години няколко пъти правехме опити с Александър Миланов да съберем и да издадем прочутия студентски поет. И винаги удряхме на камък. Не толкова че тази поезия изглеждаше опасна и идеологически вредна, колкото поради липса на вкус към подобен вид хумор и сатира.
И ето... след 36 години аз се заех да възкреся нашето студентско отроче. Да го доразвия, да напиша много нови стихотворения за връхлетялата го демокрация, да набележа сюжетни линии, да създам нови герои и нови обстоятелства.
Това си беше всъщност една нова пиеса, но много по-трудна за написване, защото още нямаше такава практика. Политическо шоу!
Всъщност Тодор Колев дойде в театър „Възраждане“ именно заради това.
Трендафил Акациев четеше своя дневник, започващ от датата 10 ноември 1989 година.
Спях си в моя мек креват,
То пък станало преврат.
Тръгвайте, сестри и братя,
Да отидем на превратя!
Става всеки от кревата
и отива на преврата.
Вика: „Слава на преврата!“
и обратно във кревата.
Славна дата! Светла дата!
От кревата – на преврата.
От преврата – във кревата.
Нямам намерение да преразказвам целия спектакъл, който завършваше с Телевизионна дискусия, в която Трендафил Акациев декларираше най-после своята политическа принадлежност:
АКАЦИЕВ:
Вчера някакво хлапе
каза: „Долу БСП!“
А пък някакво прасе
каза: „Долу СДС!“
Тъй като не съм хлапе –
значи съм от БСП?
Тъй като не съм прасе –
значи съм от СДС?
Иска всеки кабинет
да ме има за поет.
Но всички истински мъже
членуват само в БДЖ.
ВЪПРОС: Г-н Акациев. Какво е това БДЖ? Може би нова партия?
АКАЦИЕВ: Именно. Нова партия. Партия БДЖ. Аз съм неин основател, председател, съпредседател и говорител, както и главен счетоводител.
ВЪПРОС: И какво означава абривиатурата БДЖ?
АКАЦИЕВ: Абривиатурата БДЖ означава: Бе – БЕзгрижен, ДЕ – ДЕмократичен, Же – ЖЕвот. Безгрижен, демократичен жевот.
ВЪПРОС: Какъв е цветът на вашата партия – син, червен, зелен, оранжев или на райе?
АКАЦИЕВ: Пембе! Цветът на БДЖ (Безгрижен демократичен жевот) е пембе. Цветът пембе съчетава две противоположни неща: небе и шкембе. Известно е, че:
Който мисли за шкембето,
той не гледа към небето.
Затова девизът на БДЖ-ето е: ПЪЛНО ШКЕМБЕ, ЧИСТО НЕБЕ! Така нашата програма има две насоки: социална (пълно шкембе) и екологична (чисто небе).
„Трендафил Акациев“ всъщност спаси театър „Възраждане“ поне за сезона 1991/1992 г. Играхме го в препълнени салони, нашето салонче в Двореца на децата се оказа тясно и се наложи да търсим по-големи зали: театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър, Театъра на армията, театър „Сълза и смях“.
За няколко месеца го изиграхме над 60 пъти.
И изведнъж...
Тодор Колев дойде един ден вкъщи. Беше края на сезона. Месец юни 1992 г.
- Заминавам за Канада.
- За колко време?
-За четири години...
Не можех да му се сърдя. Просто трябваше или да се откажа от театър „Възраждане“, или да търся някакво друго решение.
Прехвърлих наум възможностите. Не бяха никак много. Трябваше да опитам да въведа нов актьор в тази роля. Но този актьор трябваше да бъде също такава звезда като Тодор Колев.
И тогава, по индукция, изплува името на Павел Поппандов. Единият от тримата от НЛО.
Ролята на Трендафил Акациев залепна за Павел Поппандов като ръкавица.
Това беше един нов Трендафил Акациев – един истински „поет от народа“, един член на БДЖ с железничарската си униформа, с накривената шапка с козирка, с двуметровия си ръст и странна, опипваща сякаш земята походка.
Ето една публикация на вестник „24 часа“ в навечерието на премиерата:
Сцена Щафета
П. ПОППАНДОВ НАСЛЕДИ Т. КОЛЕВ В РОЛЯТА НА ТРЕНДАФИЛ АКАЦИЕВ
С ново попълнение започва сезона театър „Възраждане“.
Вечно живата и обновяваща се поезия на събирателния поет Трендафил Акациев ще прозвучи със словото на Павел Поппандов в столичния театър „Възраждане“ на 13 октомври. Известният наш киноактьор и НЛО естраден изпълнител се качва на театрална сцена за първи път от 1976 г. насам.
Сега почти никой не помни Трендафил Акациев на Тодор Колев.
С Поппандов играхме този спектакъл още 150 пъти. Немислима цифра за днешното време.
На стотното представление поканихме всички автори, които са писали под това име. Беше хубав празник – представих ги на публиката един по един, начело с Мортус – Георги Ведроденски.
Интересът към Трендафил Акациев порасна още повече чрез предаването на Александър Авджиев „Добро утро“, където Поппандов като Трендафил стана постоянен гост.
Така се наложи да напиша „Трендафил Акациев 2“.
Но това беше вече две години след това.“
Това съм писал в книгата си „И да започнем отначало“, издадена през 2008 година.
Помня какъв празник беше, когато се събраха толкова много автори на Трендафил Акациев на един от спектаклите, и всички бяха щастливи, че съм възкресил това забравено вече име след 30 и толкова години. Прекрасният карикатурист и поет сатирик Мортус дръпна едно трогателно слово, в което ми благодари и пожела още дълъг живот на спектакъла. Нека Бог му даде на него самия още много години живот.
Но по времето на Иван Костов театър „Възраждане“ беше закрит, сбогувахме се с публиката в зала 1 на НДК пред 5000 души.
И от тогава 1998 година до сега постепенно името на Трендафил Акациев избледня и се забрави.
Все още няма коментари