Спрете варварството с безпощадната сеч на горите  

Наводнението по Южното ни Черноморие стана повод да се върнем година назад, когато същия ужас преживяха хората от карловските села Каравелово, Богдан и Слатина. За съжаление, положението не се е променило към добро, хората са останали сами да се справят със страшните последици от бедствието. Раздали им някакви мизерни суми, колкото да замажат положението, и това е. Единствената истинска помощ, която са получили местните и за която си спомнят с благодарност, е тази от доброволците.

Речното корито на Стряма е почистено в района на селата, но в планинските местности извън тях положението си е същото. Навсякъде се виждат последствията и разрухата, а хората казват, че живеят в ужас при всеки дъжд. Всички се оправдават с тежките и дълги процедури по обществените поръчки, а хората очакват с тревога валежите през есента и зимата. Държавата уж прави нещо, но на терен не се случва нищо, което да облекчи преживелите потопа жители на селата. Че дори и обвинения има към тях, защото не били застраховали имотите и имуществото си. А това са хора, които буквално са се борили за всеки залък хляб, как ли да отделят средства за застраховки, нещо непосилно за тях.

Всички ние, пътувайки из страната, виждаме бруталната сеч, на която е подложена българската гора. Залесяване почти няма или е в минимални количества и не стига за възпроизвеждане на горските масиви. И това е навсякъде – в Балкана, Средногорието, Странджа – особено брутално и много често на ръба на закона. С променящия се климат и безпощадната сеч вече не се питаме какво ще завещаем на децата и внуците си. Ясно е, че ако това варварство не спре, ще страдаме не само ние, но и следващите поколения след нас. Хората от карловските села са се примирили, възстановяват домовете си с лишения и болка. Страшното е, че това, което трябва да изгради държавата, не само че се бави, но и не се знае въобще дали ще се случи. За съжаление, това е истината, политиците преливат от пусто в празно, а хората страдат. Получават истинска помощ и подкрепа от други хора като тях, притекли се доброволно на помощ. Затова и доброволците са на първо място в благодарността на пострадалите.
 
Иван Радков, Пазарджик