От няколко месеца в публичното пространство се шуми за нашата сънародничка Ирина Бокова, която е номинирана за поста генерален секретар на ООН. След два мандата като лидер на ЮНЕСКО за нея това е поредната стъпка в кариерата й на политик.
За нас, обикновените българи, изборът й на този пост би бил шепа самочувствие към казаното от Вазов: „И ний сме дали нещо на света!“.
За съжаление, тази номинация предизвика гнева на някои политици. Той е породен от факта, че Ирина Бокова произлиза от комунистическо семейство и е била министър в правителството на левицата. Ситуацията много напомня времето преди три години, когато се разбра, че Сергей Станишев е сред кандидатите за лидер на ПЕС. Атаките не попречиха на неговия избор и днес той е българският политик, който заема този висок пост в ЕС.
А Ирина Бокова е орисана да успее. При нея ролята да бъде лидер е генетично заложена – баща й е политик, а майка й е общественичка. Както и Станишев, още от най-ранното си детство тя е присъствала на разговори в семейството, в които са участвали видни учени, дейци на културата и образованието. Това несъмнено има важна роля в изграждането й като личност. Тя говори няколко езика и това е само малък щрих към нейния образ.
Ирина Бокова владее до съвършенство изкуството да се сработва с хора, които имат противоположни на нейните убеждения и разбирания. Доказа го по време на двата си мандата като лидер на ЮНЕСКО. Това качество е присъщо само на широкоскроените личности. Това я прави един от малкото конвертируеми български политици.
Успехът на Бокова е заложен и в името й - Ирина. На гръцки „ирини” означава „мир”. А светът се нуждае от ирини – Ирина Бокова.
Елена ДИМОВА, Габрово
Все още няма коментари