Димитър Талев бил на смъртно легло в лагера „Куциян”    

Писателят Димитър Талев замалко не загубил живота си в комунистическите лагери в годините след 9 септември 1944-та. Голямото изпитание за Талев, който се спасил по чудо, се случило преди да напише знаменитите си романи „Желез­ният светилник“ „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Талев попаднал в софийс­кия затвор без съд и присъда веднага след кому­нистическия преврат през 1944 г.
Причината била сът­рудничеството му с ВМРО и публицистичните му изя­ви в обявения за фашистки в. „Зора“. Вестникът, чийто главен редактор бил име­нитият публицист Данаил Крапчев, и до днес е смя­тан за едно от най-интелек­туалните издания, същест­вували някога в България.
След софийския затвор Талев, заедно със стотици земеделци, социалдемократи, анархисти и други, обяве­ни за врагове на „народната власт“, се озовал в трудововъзпитателното общежитие край Бобов дол. Там, въпреки влошеното си здраве, той работил тежка физическа работа в мината за въглища. Първият престой в комунистически лагер на голе­мия писател продължил по­вече от година.

Заради отка­за на писателя да приеме политиката на тогавашната българска държава по отно­шение на Македония, Талев отново бил въдворен в лагер.
През 1947 г. кому­нистическият лидер Георги Димитров се договаря със съветския диктатор Сталин и югославския му колега Тито България изцяло да отстъ­пи Македония на Югосла­вия. По този повод го­ляма част от хората в днешния благоев­градски регион били принудени, в повечето случаи насил­ствено, да се само­определят като ма­кедонци. По ирония на съдбата Георги Димитров, който про­веждал тази политика, също бил роден в Маке­дония.

Талев, който бил роден в Прилеп, днешна Република Македония, попаднал под ударите на линията на пар­тията и държавата. Той оба­че отказал да приеме това унижение и предпочел да рискува живота си.

Талев попаднал в злокобния лагер „Куци­ян“, където изпитанието за него било още по-жестоко. Класикът започнал да работи в мината наравно с останалите лагерници. Сла­бата му физика обаче често го изправяла пред тежки из­питания. Така в един от тези мрачни дни купчина въгли­ща затрупали именития пи­сател. И когато всички мис­лели, че той си е отишъл от този свят, анархистът Христо Йорданов-Големия, който бил значително по-здрав физически, успял бързо да разхвърля въгли­щата и да извади Талев. Ос­таналите лагерници поели нормата му и успели да го прикрият от надзирателите зверове.

Здравословното състояние на Талев се влошило още повече за­ради системното недохран­ване и той получил тежка язва. Въпреки това бил прину­ден да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. Заради язвата и систем­ния глад животът му бил в постоянна опасност. Писателят обаче не бил изоставен от вярната си съ­пруга, която при всяка въз­можност успявала да вкара сладки храни в зловещия ла­гер. Това тя правела, като в тези бедни години лишавала децата си. 

През 1948-а Талев все пак бил освободен от лагера. Веднага след това обаче, заедно със семейс­твото си, бил изселен от Со­фия в Луковит.
Там, в изолация и мизерия, създал най-вели­ките си произведения. Пър­во се захванал да доработи „Железният светилник“, кой­то започнал да пише, пре­ди да влезе в затвора. След това само за няколко години създал „Преспанските кам­бани“ и „Илинден“.
Докато пишел книгите си, неусетно бил реабилитиран. След разрива между Сталин и Тито бъл­гарската партийна и държав­на линия по отношение на Македония претърпяла ря­зък обрат. На мястото на македонизирането на Пиринска Македония се появила националистическа вълна и тези, които доскоро били принуждавани да се нари­чат македонци, бързо вър­нали българското си самоопределение.

Така в края на петдесетте и началото на шейсетте го­дини на XX век Талев полу­чил официална реабилита­ция и разрешение да се вър­не в София. Дори бил приет отново в редиците на Съюза на българските писатели.

Сякаш за да компенсира мъките и страданията, кои­то причинила на писателя, комунистическата държава набързо го удостоила със званията „Заслужил дея­тел на културата“ и „Наро­ден деятел на културата“. В началото на шейсетте той даже бил избран за народен представител. Това обаче били само подробнос­ти около бурния творчески живот на Талев. За него най-важното нещо било да до­върши четирилогията, пос­ветена на любимата му Ма­кедония и нейната най-нова история.
Така през 1966 г., след „Железният светил­ник“, „Преспанските камба­ни“ и „Илинден“, писателят успял да приключи и послед­ната, четвърта книга от по­редицата – „Гласовете ви чу­вам“. Малко след това, на 20 октомври същата годи­на, починал на 68-годишна възраст.