Недялко Йорданов преди големия спектакъл в „Сълза и смях“: Не ми се тръгва...

Интервю 9 март 2024, 14:42

0 коментара

автор

С поетично-музикален спектакъл в театър „Сълза и смях“ на 11 март Недялко Йорданов ще представи най-новата си стихосбирка „Не ми се тръгва“. Изящното томче с логото на издателство „Милениум“ побира 50 лирични творби на любимия на поколения поет, писани от лятото на 2022 г. досега. Авторът отново претворява в стихове всички теми, които го вълнуват и го карат да обича живота. А сред тях на първо място винаги е била любовта във всичките ѝ разновидности. На сцената на „Сълза и смях“ той ще рецитира новите си стихове и за пръв път ще изпълни песните „Душата ми вземи“ и „Сребърна любов“. След концерта почитателите на Недялко Йорданов ще могат да вземат автограф върху поетичното бижу на „Милениум“, което вече е хит във всички добри книжарници.

– Спектаклите, на които представяте новите си книги, се превръщат в празник за хилядите ви почитатели. На 11 март е премиерата на стихосбирката „Не ми се тръгва“ в „Сълза и смях“. Какво сте подготвили за феновете си, г-н Йорданов?

– Ще представя стихотворения и от предишните си книги, на които новата е продължение. Ще изпея и някои от по-новите си авторски песни. Това ще бъде едно изпитание за мен, защото ще бъда съвършено сам на сцената. Един пореден моноспектакъл.

– Казвате: „Не ми се тръгва“. Вярвате ли, че „краят на житейското махало всъщност е начало“?

– Колкото по наближава така нареченият край на живота, толкова повече вярвам, че след него почва следващият живот. За съжаление, няма как да го докажа сега. Но като се видим Там, ще се убедите.

– Пишете „Не остарявай любов“ преди 40 години. Какво се случва с любовта за това време – отива ли си, или се променя?

– Всеки сам си преживява любовта. Моята не зная дали често се среща, но е вече 57-годишна. Освен всичко друго ми е дала желанието да пиша за нея. Имам вероятно над сто стихотворения, посветени на темата Любов.

– Не вярвате, че ще доживеем общото помирение в името на България. Как се стигна до „тази омраза и тези хули зловещи“ на „онези там със пълните търбуси“, дето „ще се избият помежду си“?

– Вие, по-младите, може би ще го доживеете, но аз – едва ли. Вярвам в поколението, което идва. Не е възможно да се търпи до безкрайност това беззаконие и тази взаимна омраза.

– Народ и властници живеят в два различни свята. Ще се сблъскат ли те?

– Засега войната, която ни застрашава, е главният проблем и народът, общо взето, е безучастен към депутатските дрязги и конфликти. Затова и не гласува. Дано тази война свърши по-скоро.

– Казвате, че веруюто ви в живота е – бори се до последно. Коя е била най-важната ви битка?

– Трудно ми е да ги класифицирам, защото са много и различни. От най-ранно детство досега. Но не съжалявам. Може би защото животът ми мина в постоянни битки, затова продължава толкова дълго. Цели 84 години. Не е за вярване.

– Запазихте ли някоя от младежките си илюзии?

– Всички. И слава Богу! Някога бях написал в едно стихотворение:

Минава времето, минава...

Ще видиш моето дете

как тялото ни остарява,

ала душата ни не ще.

– Във фейсбук имате цяла армия почитатели, които ви боготворят и всеки ден очакват новото ви стихотворение. Кои са най-любопитните послания, които сте получавали?

– Невъзможно е да ги цитирам. Някак си свикнахме взаимно да се срещаме всяка сутрин или вечер. Това стана моя необходимост да пиша и публикувам и тяхно постоянно очакване да прочетат.

– С какво ви зарежда тази любов на феновете?

– С вярата и куража, че още мога. Затова и не ми се тръгва още. Така се казва и новата ми книга.