Вальо Михов забравил $1,5 млн. в такси

Емилия Николова

 
Като президент на БФС и ЦСКА, Валентин Михов е преброил милиони марки, долари и евро, но една крупна сума, аха, да му се изплъзне на косъм от ръцете. Заради разсеяността на футболния функционер армейският клуб за една бройка е можел да се прости със 750 хиляди долара - транш от "Барселона" по трансфера на Христо Стоичков.

През 1991 г. Вальо Михов наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и следващия сезон клубът печели шампионската титла. "Аз съм софиянец със селски произход. Моите родители са ме възпитавали никога да не бъда лаком. Живея в панелен блок в София и във фирмените си сметки никога не съм имал повече от 100 000 лева. Навсякъде, където съм бил ръководител във футбола, съм бил на обществени начала. Като президент на ЦСКА живеех при родителите си, а заплатата ми беше 230 лева. Тогава за първи път клубът завърши на печалба от 1 800 000 лева", признава Михов.

Година преди да седне на президентското кресло на "Армията", ЦСКА продава Христо Стоичков на "Барселона" за 4.5 млн. долара, а Бате Вальо, както виповете свикнаха да наричат най-известния си съквартирант, трябвало да пътува до Швейцария, за да прибере пореден транш от трансфера. Придружавал го настоящият мениджър на Димитър Бербатов, а тогава международник в ЦСКА - Емил Данчев. Двамата били посрещнати от банкерите, те им напълнили едно куфарче с банкноти и Данчев и Михов си тръгнали - по живо, по здраво - към София.

От банката скочили в първото такси и директно към летището. "Нещо обаче с Емо се разсеяхме, таксито спря, платихме му и слязохме. След минута се усещам, че ръката ми е доста лека и зацепвам, че куфарчето с парите го няма. Притеснен сбутах Данчев: "Емо, къде е куфарчето?", а той: "Е, как къде, нали е в теб...". За миг замръзнах. Извадихме голям късмет, че таксиметровият шофьор не бе натиснал газта и се подмотваше, очаквайки нови клиенти. Нахлух в колата като обезумял, "златното" куфарче си лежеше на задната седалка. Така замалко щяхме да подарим на бакшиша два транша от по 750 хил. долара от трансфера на Камата", спомня си инфарктната случка Михов.

През лятото на 1993 г. Михов изненадващо е избран за президент на БФС и по негово време е историческата победа с 2:1 на националния отбор над Франция на "Парк де Пренс", класирала Пеневата чета на Мондиала в САЩ. Още в съблекалнята преди мача Михов обещава на "лъвовете" премия от по 50 хил. долара на човек, която обаче по-късно ще се окаже бомба със закъснител.

"Предвид важността на мача обещах на момчетата, че ще получат премии за победата над Франция, които възлизаха на около 1.3 милиона долара. Те щяха да се върнат от приходите на Световното. Тогава обаче "брокерите" дойдоха при мен и обявиха, че няма да платят парите. Разни хора ме посъветваха да си подам оставката. Аз съм човек на честта и го направих. На 2 юни 1994 г. тогавашният шеф на НСО ген. Владимиров дойде и ме взе от дома ми. Откара ме в парламента, където ме чакаха президентът Желю Желев, финансовият министър Стоян Александров и представители на всички политически сили. Дойде и Димитър Пенев. Президентът Желев каза, че не може да ми приеме оставката. Те обявиха, че държавата застава твърдо зад мен и парите ще бъдат изплатени навреме, но аз отказах да се върна. Щом взема решение, държа на думата си", разказва Михов.

Истинската причина за оставката му са разногласия за разпределението на парите с групировката на небезизвестните пловдивски брокери Христо Данов, Христо Александров и Иван Радичев, овладели тогава лостовете на властта. Вместо националите да тренират, водят среща след среща с шефовете за парите. Стига се до заплаха за бойкот на подготвителния мач с Украйна, ако не бъдат платени поне сигурните 272 000 долара. В това време Вальо Михов прави отчаяни опити да осигури сумата, той дори отива в "Мултигруп", откъдето обаче също отказват да дадат 700 000 долара.