Мая Манолова, омбудсман: Не съм арменският поп

V Мая Манолова е новият национален омбудсман. Тя замени на поста Константин Пенчев.
V Позната е като острието на БСП в 43-тото Народно събрание. Крехката дама от Кюстендил отсрамваше мъжете в соцпартията и често се сражаваше с колегите си от управляващото мнозинство в парламента.
V Бившата зам.-шефка на парламента показва, че за нея няма неудобен въпрос и се опитва да бъде надпартиен защитник на народа.
 
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
 
- Г-жо Манолова, вие сте новият омбудсман на България. Доколко амбицията ви да бъдете обществен защитник е възможна с лостовете, с които разполагате, и как всъщност функционират те?

- Има огромни очаквания към мен като национален омбудсман. От първия ден на встъпването ми в длъжност приемната ми е пълна с хора и жалбите не спират да валят. На ден в институцията получаваме около 50 жалби от граждани и организации и между 25 и 30 души посещават приемната всеки четвъртък. Това е двойно увеличение спрямо същия период за миналата година.
 
- Какво случихте конкретно?
 
- За този период успях да реша доста проблеми на граждани. Например – една жена, която несправедливо не беше включена в програмата „Личен асистент“ в община Враца, след моята намеса ще бъде включена в следващия период. Потърси ме и възрастна жена, инвалид, със своя син, също инвалид, която трябваше да плати 8 хил. лева за архитектурен проект за преустройство на жилище. След моята намеса този разход й беше спестен. Успях да помогна на двойка възрастни хора, настанени в общинско жилище, което всеки момент може да се срути, да бъдат преместени в друго, далеч по-подходящо за живот.

- Имате ли вече представа за проблемите на хората като групи от общности?

- Към мен се обръщат и по-големи групи от хора. Например животновъдите от Централния Балкан, които имат проблеми с администрацията на природния парк и проблеми с разпределението на пасищата за следващия програмен период. Срещнах ги с министъра на екологията и с министъра на земеделието. Предприехме необходимите действия за това администрацията да бъде сложена на място, т.е. да си върши работата в интерес на хората. Освен това успях да накарам Министерството на здравеопазването и НЗОК да заплащат инсулиновите помпи и консумативите към тях на децата, болни от диабет. Извоювах и Здравната каса да поеме финансирането на поддръжката и ремонта на кохлеарните импланти - системи за деца с нервносензорни увреждания на слуха. Така около 500 деца ще имат възможност да се развиват и интегрират в обществото.

- Усещате ли увереност, че разполагате с достатъчно правомощия?

- Битува разбирането, че едва ли не омбудсманът е като арменския поп, може да му се жалваш, но от него нищо не зависи и не може да ти помогне. Не е така, доказвам го всеки ден с работата си. Направих няколко важни законодателни предложения, например по бюджета на НЗОК, и даже някои от тях бяха чути и върнаха съсловните организации в договорния процес. Направих и други законодателни предложения, свързани с достъпа до обществена информация, до закона, уреждащ работата на неправителствените организации. Подготвила съм искане за тълкувателно решение до ВАС в кои случаи съдилищата би следвало да броят бюлетини по изборни дела и в кои не. Защото хората, след като се отчаяха, че няма справедливост в изборния процес, сега са напът да се отчаят, че няма справедливост и при съдебното обжалване на резултатите от изборите. Тъй като сега, при едни и същи ситуации, различните съдилища, в зависимост от това кои са страните, ту разпореждат, ту отказват броене на бюлетини. Факт е, че там, където съдът разпореди броене на бюлетини, резултатите се оказаха тотално сгрешени и се стигна до касиране на изборите.

- Опитахте се да привлечете към себе си широк консултативен кръг от изявени юристи и общественици. Получихте ли нужното разбиране и отклик, как би функционирал подобен формат?

- За мен е чест и голямо достойнство за институцията на омбудсмана, че успях да привлека в конституционния съвет, който създадох, такива безспорни юристи като проф. Огнян Герджиков, бившите конституционни съдии проф. Пламен Киров, проф. Красен Стойчев, проф. Евгени Танчев и проф. Васил Мръчков, проф. Екатерина Михайлова и адвокатите Даниела Доковска, Емилия Недева, Борислав Цеков, Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов. Това са хора, които със своята безценна експертиза подпомагат вземането на важни решения за това дали жалба от гражданин или гражданска организация да бъдат изпратени от мен до Конституционния съд с искане за отмяна текст от закон поради неговата противоконституционност. Това е мозъчният тръст на институцията, към който се обръщам и се допитвам и по други важни теми, свързани с мои правни инициативи.
 
- По какви законодателни инициативи работите в оперативен порядък?
 
- Важен въпрос, с който се занимавам, е подготовката на закона за възрастните хора, по който в момента работят моите експерти. Знам, че пенсионерите у нас го чакат с огромно нетърпение и с надежда, че ще регламентира ангажимент на различните държавни и местни органи да направят по-достоен и нормален живота им.
 
- Не се ли превръщате в недолюбвано, омразно лице за монополистите?
 
- Още в първите дни на моята работа като омбудсман започнах битка с дружествата монополисти, които задушават бедните граждани. „Топлофикация“ например е сериозен противник, не само мой, но и на бедните хора в България. Наистина това дружество си позволява да трупа прекомерни печалби на гърба на изтормозените абонати. Направих анализ на работата на „Топлофикация“. Освен че сметките са високи, а фактурите неразбираеми, освен че хората плащат омразната такса „сградна инсталация“, но „Топлофикация” злоупотребява в принудителното събиране на задължения от свои абонати. Установих, че „Топлофикация“ не уведомява надлежно своите клиенти в случаите, в които имат задължения към дружеството. С една цел – да им заведе съдебни дела, като в съдебната процедура „Топлофикация“ си пише възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, което се случва и за задължения в размер на 2, 3, 5 лева. След това, във фазата на съдебното изпълнение, предявяват допълнително искане за още 350 лева възнаграждение за юрисконсулт. Това са средно по 650 лева допълнителен приход за „Топлофикация“ от столичани, срещу които са заведени дела. През 2015 г. са заведени 15 000 дела, от които дружеството е присвоило около 10 милиона лева. Това са постъпления, които не са за предоставена услуга, а само от юрисконсултско възнаграждение. Смятам, че тази практика трябва да бъде незабавно прекратена, защото това обогатяване е дълбоко несправедливо. По различен начин злоупотребяват и други дружества. Например някои мобилни оператори имат порочната практика да възлагат събирането на дългове на свои клиенти на колекторски фирми. Така за задължение от 5 лева, разказвам ви жалба на гражданин от Пазарджик, което е останало от 2006 г., човекът е получил честитка от събирач на дългове, който е отнесъл този иск пред Арбитражен съд и дотук сумата е нараснала до 136 лева. Но като мине през съдебен изпълнител, като нищо сумата от 5 лева ще стане 500, че и повече. Смятам, че е позорно фирми и дружества да паразитират на гърба на бедните българи. Така че следващата битка, която ще поведа, е изобщо срещу злоупотребата дружества, доставчици на обществени услуги, да използват колекторски фирми за събиране на дългове. Имам жалби и срещу „Софийска вода“, които много често бъркат фактурите на гражданите. И в същото време пращат заплашителни писма, че ще пратят клиента си на фирма, събирач на дългове. Няма да се успокоя, докато не бъде прекратена тази порочна практика - монополните дружества да издевателстват над своите абонати и клиенти.

- Не е ли абсурдно да се закриват легла, и то в големи болници, а спешните случаи да се насочват само към държавни клиники заради усвояването на парите по клинични пътеки?
 
- Абсурдно е. Абсурден е принципът, който се ползва за създаване на Националната здравна карта и за извършване на реформа в здравеопазването. Очевидно авторите на реформата са забравили, че в българското здравеопазване се плаща не на легла, а на пациенти и парите би трябвало да следват пациента. А не болничното легло. Самата идея хората да бъдат закрепостени, лекувайки се в района, в който живеят - там, където са предвидени болнични легла, е абсурдна. Така се ограничава правото на свободен избор на лекар и лечебно заведение, което е гарантирано и от Конституцията, и от Закона за здравното осигуряване. Ако начинът, по който са предвидени лимитите за следващата година, бъде приет и ако бъде приета и Здравната карта по начина, по който е замислена, ще се стигне дотам, че хората, които живеят в провинцията, няма да имат право да се лекуват в столицата или други градове.
 
- Защо сте непрекъснато в движение и неоткриваема в офиса, какво ви казват хората за винетките, за таксите в банките, за застраховките, за замразените пари за майки?

- От първия ден изнесох работата на институцията на терен. Вече имах срещи с граждани в приемни в повече от 15 български града. Оставам с впечатлението, че авторите на една голяма част от тези авангардни предложения (винетки, детски и т.н.) не познават живота на българските граждани. Нужно ли е да обиколиш Разградска област или Видинския регион, за да се убедиш, че протестът на хората за повишаване на винетните такси е справедлив. Справедлив е, защото винаги, когато данъкоплатецът плаща, макар и 8 лева, има право да знае къде отиват неговите пари. Така че очакването на хората от министър Лиляна Павлова и от Пътната агенция е не да казват, че покупката на винетка е доброволен акт, а да дадат ясен и точен отчет – първо, по какъв начин се изразходват средствата от събраните винетни такси. И второ – да поемат ясен ангажимент кога и кои пътища в държавата ще бъдат ремонтирани. Що се отнася до майките – нали сме наясно, че демографският срив е най-голямата катастрофа за България и че е жизненоважно за нацията ни да се раждат деца. При това е повече от ясно, че детските трябва категорично да бъдат увеличени. И това е най-малкото, което държавата дължи на майките.