Стилиян Петров спасява детски живот с 300 хил. лв.  

За голямото сърце на Стилиян Петров сигурно са изписани тонове вестникарско мастило, но никога няма да е достатъчно. Бившият капитан на националния отбор и "Астън Вила", който изгуби кариерата си доста преди да навърши пенсионна футболна възраст, но спечели най-важния мач - този срещу коварната левкемия, продължава живота си като ангел-хранител за болни хора.

След като влезе в ремисия, роденият в Монтана полузащитник основа фондацията "Стилиян Петров", която намира средства в подкрепа на изследвания в областта на онкологията. Подкрепата от фенове от цял свят, която му оказват по време на лечението, подтиква Стенли към регистрирането на фондацията. "С времето научих и разбрах как тази болест влияе върху живота на толкова много хора. Това може да се превърне в много скъп процес за семействата, тъй като изисква много пътувания, хотели, скъпо медицинско обслужване. Целта на моята фондация е да бъде в помощ на хората, когато бъдат диагностицирани с тази болест", разказваше за своята благородна дейност Петров. Фондацията му подкрепя и три основни организации, които се борят с рака на различни фронтове: Университетската болница в Бирмингам, Университетския колеж в Лондон и Детската болница в Бирмингам. След което тези институции имат за задача да разпределят по най-удачния начин средствата за трансплантации със стволови клетки, лекарства, лечебна генна терапия, грижа за болните деца и предоставянето на настаняване и подкрепа за техните семейства.

Бившият капитан на "лъвовете" обаче не е забравил и болните деца в родината си. Тези дни Стенли се включва в битката за живота на малката Гери от София. Репортаж за съдбата на невръстното момиченце бе излъчен по телевизията и предизвика голям обществен отзвук. В каузата се включи и Петров, като обяви търг за свои фланелки с автограф от финала за Купата на Англия през 2010 г., когато неговият "Астън Вила" загуби с 1:2 от "Манчестър Юнайтед".

5-годишната Гери има тежко онкологично заболяване, заради което лекарите у нас прогнозират само 6 месеца живот. Шанс за момиченцето обаче дава клиника в Кьолн, в която лечението на детето може да стигне до 600 000 евро. Обединена България обаче спаси един детски живот, като хиляди българи оказаха финансова подкрепа и момиченцето вече може да разчита на непосилната сума от над 1 милион лева. Мълви се, че 300 хиляди лева от нея е обещал да подсигури именно Стилиян Петров чрез своята фондация. Бившият футболист обаче настоял този факт да не бъде огласяван публично. "Напълно е възможно Стенли да е мистериозният дарител. Такъв си е той, покрай контузиите във футбола много е изстрадал и гледа да помага, без да търси гласност", коментират бивши съотборници на Петров.
Преди да бъде диагностициран с остра левкемия през март 2012 г., сърцатият монтанчанин има още един тежък момент в кариерата си, когато в един мач на "Селтик" чупи жестоко крака си. "Месец март определено не ми е късметлийски. Допреди да се разболея, най-лошият ден в кариерата ми беше 14 март 2001 г. Тогава счупих десния си крак в мача срещу "Сейнт Джонстън". Преди мача бяхме в приповдигнато настроение, защото гледахме към финала за Купата на Лигата, който щеше да се състои след няколко дни срещу "Килмарнък" на стадион "Хемптън". Това щеше да е първият трофей, който печелим по пътя си към постигане на требъл за първи път от 32 години насам", споделя Стилиян.

Петнадесетина минути преди края на мача за Петров нещата придобиват неочакван обрат. След сблъсък с Джим Уиър от "Сейнт Джонстън" българинът се просва на терена, а крясъците му от безумната болка се чуват чак до трибуните. Прогнозите не са никак розови и съществува реална опасност Стенли никога повече да не играе футбол. "Легнал на игрището, ми се искаше да се свия на кълбо и да умра. Надявах се жена ми Паулина, с която вече се бяхме сгодили, да ме смушка и да се събудя от кошмарен сън. Но не беше сън и бях много изплашен, а липсата на положителен отговор на въпроса: "Ще играя ли някога пак?", буквално ме изяде отвътре", разказва още за трудния период Петров. За да облекчат адската болка, лекарите на "Селтик", а след това е тези в болницата в Глазгоу на няколко пъти го упояват с морфин. Там гипсират крака му от глезена чак до горната част на бедрото. Докато лежи на болничното легло и очаква операция, Стенли размишлява за споходилото го нещастие и стига до извода, че стадионът на "Сейнт Джонстън" е прокълнат и дотолкова се убеждава в това, че се заканва никога повече да не играе на него.

"Бях сигурен, че прокълнатият стадион е причината да счупя крака си. Освен това имах суеверия, които спазвах стриктно преди всеки мач, и то в определена последователност. Преди мача обаче ги наруших. Например винаги си завързвам връзките над езика на бутонките, но преди началото Хенрик Ларсон ми каза да извадя езика над връзките. Онази вечер за пръв път в кариерата си смених бутонките на полувремената. Най-големият малшанс дойде минута преди контузията - една от мартениците на китката ми падна", разказва още футболистът.

Освен крака си Петров е чупил и дясната си ръка пет пъти на пет различни места по време на кварталните мачлета в Монтана. И след всяко счупване се заричал да спре с футбола и да си избере по-безопасна професия - като учител или таксиметров шофьор. След всички опасности, през които е преминал, днес Стенли вече работи спасител. Спасява животи....