- На тазгодишния маратон “Шричимной” - Себенадминаване, пак грабнахте първата национална награда. Не се ли уморихте да бягате, годините не ви ли създават проблеми?
- Тазгодишното състезание беше много силно, защото в него участваха най-добрите маратонци от цялата страна. И дисциплините бяха тежки - полумаратон - 21 км, и маратон - 42,195 метра. Аз участвах в групата над 60 години, бягах над 42 км и завърших близо един час преди втория в класирането.
- Вече броим маратонците на вашите години на пръстите на едната си ръка?- Естествено е в тази “патриаршеска” категория броят на участниците да е най-малък. И ще става все по-малък. За някои “анализатори” участието на малкия брой атлети в категория над 60 години ще им се стори камерно. Да, действително на маратони като Лондонския например, където имах честта да участвам през 2000 година като единствения българин, участниците, естествено, бяха много повече. В истанбулския “Евразия маратон” - единственият в света маратон на два континента, в който участвах през 2004 г., броят на участниците също беше впечатляващо повече. Но това е положението при маратона, който се проведе на 3 март тази година в Пловдив. Причината можем да търсим и в това, че наградният фонд беше морален - без парични премии, а само с купи, грамоти и медали. Може да има и други причини за оредяващите участници, не знам. За мен обаче не е от значение броят на участниците. Маратонското бягане е един много жесток спорт. За да бъде в подходяща форма, на бегача му се налага да прави ежедневни, изнурителни тренировки. При тези интензивни тренировки се натоварват, и то много, ставите, сухожилията и мускулите. Най-общо казано - целият опорно-двигателен апарат. А за човек, който е надхвърлил 60 години, става още по-сложно.
Лично аз имам вече зад гърба си над 100 000 пробягани километри!
За тези многогодишни изнурителни тренировки се стига до мускулни разтежения, скъсване на мускулни влакна, шипове и травми от всякакво естество. Аз лично познавам не един или двама маратонци от моята група, които безславно слязоха от сцената безвъзвратно. И не толкова заради напредналите си години, а предимно по здравословни причини. Т.е. тази наша група, на над 60-годишните, е един изчезващ вид.
- На фона на тази отчайваща статистика как се вписвате в нея в личен план?
- При мене тази угроза висеше над главата ми като дамоклев меч поне от 30 години. През далечната 1989 г. реших да подобря рекорда на Хасковска област, който дотогава беше 100 км. Двама колеги бяха бягали от Бузлуджа до Димитровград. Решението ми беше да се пробвам да подобря това постижение - изцяло на стадион, и то през нощта. На последните тренировки преди старта ме заболя зверски дясното коляно и това постави опита ми за рекорд под въпрос.
Само аз си знам как се добрах до финала, като за капак към 80-ия километър получих и разтежение на дясното ходило. Та искам да кажа, че още тогава, преди 25 години, имах проблеми с дясното коляно. Не бях го снимал на рентген, но съм 100 процента убеден, че още тогава се е образувал шип. Даже сред колегите маратонци бях станал нарицателен с това мое коляно. Е, немалко от тях вече си отидоха от този свят, но аз все още бягам, и то сериозно.
- И как успяхте да решите този проблем?
- С билковия препарат брей за мазане, който е патент на народния лечител Димо Манолов, ученик на Джуна. След като се лекувах с този брей за мазане и реших проблема си с шиповете, стигнах дотам, че сам започнах да го произвеждам, защото бай Димо си отиде от този свят. Откакто си реших проблема с шиповете на коляното и петите, съм пробягал над 40 000 км без абсолютно никакви проблеми.
- Какво е за вас бягането?- За мене бягането е не само начин на живот, то е моят живот. За мнозина такова едно занимание или хоби, както искате, го наречете, е чиста проба мазохизъм или занимание от скука и т.н. За мене е едва ли не като наркотик. А щом ме питате, ще ви кажа - не съм аз, когато не бягам! При подобни монотонни занимания мозъкът произвежда ендорфини и мозъчни наркотици, 300 пъти по-силни от морфина! За много хора заниманието изобщо със спорт от каквото и да е естество е бреме и им коства значителни усилия да се “калесат” да поспортуват някоя и друга минута. При мен и хората като мен е точно обратното. То идва отвътре. По-лесно е да го направиш, отколкото да не го направиш.
- Каква е разликата в спортната ви форма при последния, тазгодишен маратон в сравнение с предишните!
- Бих казал огромна - в положителен смисъл! За разлика от други години, от месец ноември 2015 г. съм абсолютно редовен участник в движението за бягане на 5 километра, наречено 5КмРън. Същото се провежда всяка събота в четири града в България - София, Пловдив, Варна и Бургас.
Аз всяка събота вече шести месец пътувам от Димитровград до Пловдив и не съм пропуснал нито едно състезание
В моята възрастова група съм на първо място в страната с 1193 точки, като непосредствено след мене колегите са със 196, респективно 54, 41, 40 и т.н. точки! Тези ежеседмични пробези със състезателно темпо помогнаха неимоверно много за спортната ми форма, в която съм в момента. За това говори и подобряването на миналогодишното ми постижение на маратона с цели 35 минути! Тук ще кажа, че бреят за мазане много ми помага. Помогнал е и на много хора в над 10 държави, на които аз лично съм го препоръчал.
Все още няма коментари