От 30 години лечебната вода от чешмата до река Янтра в село Леденик дава надежда и изцелява десетки българи. От уста на уста се предава легендата за изцеляващата ѝ сила, добрите качествени показатели и вкус. Преди почти половин век в землището на село Леденик имало 3 сонди, търсещи находища на нефт. „Черно злато“ не било открито, но за сметка на това специалистите установили, че от недрата на земната повърхност извира минерална вода от дълбочина 200 метра.
Още тогава хората усетили странния мирис на течността, напомнящ на развалени яйца. Чудодейните свойства на извора се дължат именно на сероводорода, който попадайки в организма, унищожава бактериалните абсцеси. В близост до нея, в село Вонеща вода, през 1840 г. един жител от околна махала - дядо Цаньо Хаджиев, построява край река Белица (където се намира изворът) малко ханче. След него синът му - Манчо Хаджиев, се преселва в ханчето заедно със семейството си и постепенно вдъхва живот на пустеещите земи.
Така, оформилото се селище става популярно като Дядо-Манчовите ханове. Оказва се, че макар и разположен на сантиметри от реката, изворът има питейна вода, при това с лечебни свойства. Освен че пои конете си там (всъщност те самите се насочвали към извора в дъждовните дни, когато реката била размътена и така привлекли вниманието на ханджията), самият Манчо започва да пие от водата, установявайки колко благотворно се отразява тя върху човешкия организъм. Препоръчва я на местните жители и на тези от околните населени места.
Постепенно изворът се превръща в кладенец, а водата му става предмет на изследване и заедно с това – лек срещу множество здравословни проблеми. Тя не замръзва при ниски температури. Химико-физичният ѝ състав е сходен с този на водата от село Леденик и е доказано, че това са двете места у нас, на които извира жива вода.
Още тогава хората усетили странния мирис на течността, напомнящ на развалени яйца. Чудодейните свойства на извора се дължат именно на сероводорода, който попадайки в организма, унищожава бактериалните абсцеси. В близост до нея, в село Вонеща вода, през 1840 г. един жител от околна махала - дядо Цаньо Хаджиев, построява край река Белица (където се намира изворът) малко ханче. След него синът му - Манчо Хаджиев, се преселва в ханчето заедно със семейството си и постепенно вдъхва живот на пустеещите земи.
Така, оформилото се селище става популярно като Дядо-Манчовите ханове. Оказва се, че макар и разположен на сантиметри от реката, изворът има питейна вода, при това с лечебни свойства. Освен че пои конете си там (всъщност те самите се насочвали към извора в дъждовните дни, когато реката била размътена и така привлекли вниманието на ханджията), самият Манчо започва да пие от водата, установявайки колко благотворно се отразява тя върху човешкия организъм. Препоръчва я на местните жители и на тези от околните населени места.
Постепенно изворът се превръща в кладенец, а водата му става предмет на изследване и заедно с това – лек срещу множество здравословни проблеми. Тя не замръзва при ниски температури. Химико-физичният ѝ състав е сходен с този на водата от село Леденик и е доказано, че това са двете места у нас, на които извира жива вода.
Все още няма коментари