Сантименталната история е заключена в годините между 1946-а и 1951-ва. Това е един от най-продуктивните за талантливия писател периоди. В това време той е професор по ветеринарна медицина. Димов ръководи Катедрата по анатомия и физиология на домашните животни и чете лекции в Агролесовъдския факултет на новосъздадения тогава Пловдивски университет.
Димов от години е отличен познавач на атмосферата в тютюневия град. Разказите на втория му баща Руси Ганев, тютюнев експерт, провокират творческото въображение на писателя.
Всъщност нищо не вещае нито творческия изблик, нито любовната експлозия. Димов пристига под тепетата мирно и кротко от „опротивялата му София“, както казва, в края на 1946 г. заедно със съпругата си, преводачката Нели Доспевска. Заради следвоенната жилищна криза се настаняват в Занаятчийското училище, където се е намирал Агрономическият факултет. Днес там е Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработка.
„Тук Димов откри прототипи на някои от централните образи в романа“, разказва Доспевска в книгата си със спомени за писателя. Особено плодотворно се оказва приятелството им със семейството на дългогодишния директор на пловдивския клон на фирмата „Ориент табако” - тютюнотърговеца Кочо Апостолов.
Доста от чертите му са заложени в образа на Костов, главния експерт на „Никотиана”. Може би дори самата Нели Доспевска не знае, но съпругата на Апостолов - д-р Марена Колушева, впечатлява Димов с изисканост, интелект и със загадъчно, „фатално” излъчване. Според съвременници той дори бил влюбен в пловдивската лекарка, прототип на красивата Ирина.
Д-р Марена Колушева
Никой не оспорва мнението, че прототип на експерта на „Никотиана“ Костов е именно Кочо Апостолов, който е започнал работа като чиновник във фирмата на Крум Чапрашиков „Ориент табако“ в Дупница, откъдето е майката на Димитър Димов.
По-късно Апостолов е експерт и директор на пловдивския клон на фирмата. Общи интереси и спомени сближават двете семейства. Димови са чести гости в изискания дом на Апостолов и на д-р Марена Колушева на ул. „Кирил и Методий“ 6.
Апостолов бил представителен красив мъж, висок, строен. Бил елегантен, романтичен бонвиван, човек на щедрия жест, който впечатлявал с небългарска изисканост в облеклото и обноските. Всички тези черти читателят открива в образа на експерта Костов в романа.
С още по-голям замах и дълбочина е създаден образът на Ирина, един от най-пълнокръвните в българската литература. Естествено, романната героиня не е копие на чаровната пловдивска лекарка. Димов е заимствал някои черти, други са плод на творческата му фантазия.
За разлика от скромния произход на Ирина в „Тютюн”, Марена произхожда от състоятелно семейство. Баща й Недялко Колушев (Маренин) е дипломат. Бил е посланик в Турция по време на Първата световна война, после народен представител. Загива на 16 април 1925 г. при атентата в църквата „Света Неделя“.
Писателят с дъщерите си
Марена, по това време студентка по медицина, разпознава лично трупа на баща си в моргата. След като завършва университета с отличие, работи като лекар – първо в софийска болница, после се мести в Трета поликлиника в Пловдив.
Красивата лекарка се омъжва за Кочо Апостолов и става част от пловдивския хайлайф. Блести като интересна, ерудирана, ухажвана жена. Димитър Димов не е единственият мъж, покорен от естествения й чар.
В Пловдив писателят Димитър Димов среща и други от своите прототипи - партизанката и по-късно журналистка Жули Левиева е прототип на комунистката Варвара. Кумирът на пловдивското тютюноработничество Никола Балканджиев - на Шишко.
Черти от доста действителни личности се преплитат в драматичния образ на тютюневия бос Борис Морев. Сред тях са членове на знаменитата старозагорска фамилия тютюнотърговци Белчеви, както и уникалният спекулант и борсов играч Анжело Куюмджийски, един от най-богатите българи в първите десетилетия на 20. век.
Корените му са от прочутия самоковски Куюмджиев род. Авантюрист, обиколил света, завършил с отличие Сорбоната, личен приятел на принц Кирил, Анжело впечатлил писателя с размах, предприемчивост и дръзки идеи.
Империята на пловдивския тютюнотърговец Анастас Куцоглу пък е най-вероятен първообраз на „Никотиана”. Куцоглу разгръща бизнес с внушителни мащаби, изкупува и преработва тютюни. Той е главният търговец в Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Хасково, Райково, Устово, Ксанти, Дедеагач, Гюмюрджина, Кавала, Мегара, Софлу и Цариград.
Владеел е 25% от пазара на тютюни в България, Гърция и Турция (130 000 тона годишно). Притежавал е хотели, магазини, тютюневи складове, шест от които в Пловдив. Годишната му печалба е възлизала на 30 милиона тогавашни лева. През 1922 г. немското киностудио UFA направило филм за него.
„Винаги ми е било приятно да си спомням за Пловдив. В този прекрасен, слънчев и стар като историята град е останала частица от младостта ми - в него започнах кариерата си на професор, в него на един сандък, който ми служеше за маса, написах романа „Тютюн” и в него видях хубави постановки на мои пиеси“, разказва Димитър Димов.
Невена Коканова и Йордан Матев като Ирина и Борис Морев във филма "Тютюн"
„С брат ми често ни водеха тук на гости при баба ни, директорка на старопиталище. Пловдивчанка е и най-добрата ми приятелка - Вета Куцоглу, дъщеря на известния тютюнев магнат Анастас Куцоглу“, разказва в спомените си Доспевска, праправнучка на известния художник Станислав Доспевски.
„Дрехите ни висяха на гвоздеи по стените в Занаятчийското училище, за маса ни служеше сандък, покрит с одеяло, книгите бяха на купчини по пода“, разказва Доспевска. По това време известната есеистка и преводачка работи върху превода на любимата си книга - „Дейвид Копърфийлд” на Чарлз Дикенс.
