Министър Москов, ако нямам пари, да мра ли?

Пиша ви за неща, които може би не са известни и трябва човек да се сблъска с тях, за да блеснат с цялата си мерзост.

Първи случай:
На 72 години съм, изпяла съм си песента, така да се каже. И резонно е, като все още жив човек, да боледувам. Наложи се да бъда прегледана на ядрено-магнитен резонанс. Но за мен нямаше пари в Здравната каса. От април та чак до август, и най-после ми дойде редът. Беше ми отпусната заветната сума. Беше ми заявено обаче, че трябва да платя 130 лв. за контрастно вещество или няма да ми бъде направено изследването. Аз съм пенсионер, инвалид с 86% инвалидност и 230 лв. пенсия. Е, платих си, добре че децата ни са до нас. Да не говорим за това, че подутината в лакътя ми от големината на орех за 5 месеца стана колкото детска главичка. Значи ли всичко това, че в днешно време ще живееш, ако имаш пари!

Втори случай:
Отрязаха гърдата на моя близка - рак! Още не може да се отърси от стреса, болката, самочувствието и е под нулата, а парите й - пенсия от 230 лв., доникъде не стигат. Личният й лекар я предложи за инвалидизиране. Мина през ТЕЛК. Категорично й бе отказана всякаква сума като допълнение към пенсията. Била здрава!!!
Искам да пожелая такова "здраве" на всички, които си затварят очите пред участта на болните в България. Нямало средства!!! За тия 240, не зная как да ги нарека, от парламента има пари за осъвременяване на заплатите им, което осъвременяване е колкото две пенсии на средностатистическия пенсионер. А 27-30 лв. за инвалида са непосилни за държавата ни...
Пожелавам на "избраниците" ни да се сблъскат с участта на бедния и нуждаещия се човек в България, за да си отворят "широко затворените очи"!
 
 
Гергана Димитрова, Габрово