В управляващата коалиция - „Всеки сам си преценя“    

В търсене на алтернатива продължаваме да се лутаме между технократи и популисти. Когато преди години Огнян Минчев говореше за това, думите му останаха неразбрани. Фактът, че това не е само наш проблем, не може да бъде извинение. Френските избиратели се оказаха, за пореден път, пред същия избор и предпочетоха отново технократичния плофил на Макрон пред радикалния популизъм на Льо Пен. Но ние продължаваме да се лутаме между технократи и популисти в търсене на алтернативата им. Нашите политтехнолози продължават да играят някакъв абсурден кърлинг, при който всеки следващ камък, представян като алтернатива, трябва да измести онзи, който е в центъра, но внаги тлябва да има само един победител.
Как би могла да изглежда алтернативата на сегашното управляващо мнозинство, което достойно носи мотото „Всеки сам си преценя“? Краткият отговор е – всякак. Управляващата коалиция от коалиции няма единен профил, спрямо който би могла да бъде формулирана алтернатива. Спрямо всеки от участниците в управлението сам по себе си би могъл да бъде намерен алтернативен образ, но не и срещу техния механичен сбор. Претенцията на ПП звучеше технократично, както преди и тази на ИТН. Обща е и представата за властта като технология, лишена от идеология и политика. Но и за двете формации управлението се практикува единствено като средство за преразпределение на ресурси и власт.

Другите две формации продължават да настояват на някакъв собствен идеологически профил, но именно с това правят още по-невъзможна алтернативата на техния съюз. ДБ, която сама по себе си е сложна и почти неразбираема от политическа гледна точка коалиция, най-общо се стреми към някакъв либерален профил, който би трябвало да я различава принципно от „БСП за България“. Сред социалистите огледално, но почти по същия начин се търси някакъв идеен образ, който избледнява все повече и повече.

Докато търсим някакво „бяло“, за да го противопоставим на онова, което ни изглежда все по-„черно“, ще продължим да живеем в същата черно-бяла фотография, която ни докара до сегашното състояние. Противопоставянето между технократи и популисти обезсмисля политическия процес, свеждайки го до надиграване, в което всеки от конкурентите се опитва да използва средствата на другия. Затова претенцията за технократичен подход към управлението на ПП, олицетворявана много повече от Асен Василев, отколкото от Кирил Петков, си служи с все по-популитски средства. В същото време радикалният популизъм се опитва да търси технократични обяснения и да звучи „експертно“.

Кого всъщност представлява управляващото мнозинство?

Мнозина смятат, че отливът в обществената подкрепа за управляващите се сблъсква с разбирането, че няма нужда от избори, защото отново „няма за кого да се гласува“. Данните от сондажите на общественото мнение показват, че няма ясно изразен фаворит, около когото би могло да се формира някакво, различно от сегашното мнозинство. Българските граждани изглеждат все по-обезкуражени от действията на управляващите, но и обезверени в това, че може да се намери някакво разумно решение на сегашната политическа криза. Както и преди, има очакване за създаване на нови политически субекти, но отново като алтернатива на все още неукрепналото статукво. Има твърде много политически непредставени български граждани. Има твърде много свободно пространство за изграждане и развитие на нови политически проекти. Но ако те се опитват само да бъдат алтернатива на сегашното управление, най-вероятно ще изгубят бързо първоначалното си влияние.

Възходът на „Възраждане“ се дължи в огромна степен на това, че партията на Костадинов се позиционира като алтернатива на всичко и всички. В същото време тя следва релефа на обществените страхове и недолоство, преминавайки сравнително лесно от тема в тема. Без неубедителните действия на правителството и управляващото мнозинство „Възраждане“ нямаше да успее почти да удвои резултата си през изминалите четири месеца. Но по-важното е, че тази опозиция на управляващи и опозиция има граници, до които би могла да разширява влиянието си. Няма да има управление, доминирано от „Възраждане“, а ако партията влезе в коалиция с други, най-вероятно ще изгуби съществена част от протестния вот, на който разчита до момента.

Пред новия политически субект, свързван с името на Стефан Янев, има както достатъчно свободно пространство, така и труден избор. Ако се опита да заеме ролята на алтернатива на управляващите, ще изгуби бързо собствения си образ. Ако се стреми към устойчиво присъствие в българската политика, ще трябва да се разграничи от представата за алтернатива и да изгради собствена политическа основа. В зависимост от избора си тази формация би могла да се опита да застане в ролята на нов център или да се ориентира вляво от центъра. Тя би могла да разчита на периферия от леви, но и на част от разочарованите от собствените си представители избиратели. Твърде фрагментираният ляв спектър би позволил на тази формация сравнително бързо да се структурира и лансира собствения си проект, ако има такъв. Независимо дали Мая Монолова ще търси самостоятелно представителство или не, тя не би представлявала пряка електорална заплаха за партия на Янев.

Вдясно също има свободни пространства, в които би могъл да възникне нов политически субект. Освободеното от ДСБ пространство може да бъде възстановено, но за това е необходим сериозен политически субект, който би бил готов да потърси своя шанс на местните избори. Подобен субект би могъл да се стреми към ролята на потенциален партньор на ГЕРБ-СДС, а с това и да създаде перспектива за възможно мнозинство около бившите управляващи.

Либералният спектър също не е пълноценно представен независимо от заявките на ПП и ИТН като конкуренти на ДПС. Причината е същата – липсата на автентично политическо действие, гарантиращо представителството на българските граждани, споделящи либерални идеи. Консервативният полюс също остава непълноценен, доколкото към него проявиха интерес формации, които само отчасти споделят ценностите на консерватизма и са готови да го подменят с някакъв български битов традиционализъм.

Докато търсим алтернатива на онова, което сме избрали, ще продължаваме да се въртим в този омагьосан кръг. Не ни е необходима, а и не е възможна алтернатива на сегашните управляващи. Нужно ни е автентично представителство чрез политически субекти, които могат да носят отговорност за действията си. Промяната е невъзможна чрез обикновена смяна на местата между технократи и популисти.
Време е за истинска политика.