Плевнелиев - стриптийзьорката на САЩ  

Росен Плевнелиев отдавна е политически феномен. Той трябва да бъде изследван от астроложки, хвърлячки на боб, всемирни спасителки, парапсихолози, черни магьосници и обикновени психиатри. Способността му винаги да изглежда като ходеща карикатура или комикс, изплъзнал се от контрол, не е просто обикновен израз на пълна некадърност, а постигането на гениалност в некомпетентността. Дори най-баналната ситуация може да се превърне в тиктакаща бомба, ако в нея се замеси българският президент, защото това е част от политическата природа на обитателя на "Дондуков" 2.

Миналата седмица даде поредното доказателство, че Плевнелиев е фабрика за гафове. В Буенос Айрес, на стадиона на аржентинския гранд "Бока Хуниорс" българският президент пиарски реши да покаже футболни умения и да говори на английски по начин, който би накарал Шекспир да си откъсне езика и да потърси убежище в стая с тапицирани стени. На снимките Плевнелиев бе запечатан как скача като малко момиченце край топката, кадър толкова безумен и сюрреалистичен, че в социалните мрежи тръгнаха хиляди шеги за това, че извънземните от Сатурн са пратили своя главен преговарящ сред нас. Така е с нашия президент. Дайте му топка и, уви, всичките му опити да заприлича на Кристиано Роналдо ще изглеждат нелепи като фолкпевица в книжарница, която нелегално се опитва да си купи томче на Кант.

Но проблемът с Плевнелиев съвсем не спира до неговата очебийна карикатурност. Всъщност всичко е простимо стига да не беше толкова очевидно, че той е проводник на чужди интереси в българската политика. Може би заради това изглежда така все едно е готов сервитьорски да си строши капачките на колената, ако американският посланик му даде знак за поръчка. А най-голямата драмата тук е, че изобщо не е ясно докъде е готов да се наведе нашият президент, че да обслужи чуждите интереси, с които е натоварен. Всичко това си остава една информация от сенчестата територия на задкулисието. Ние можем да си правим изводи по някакви странични знаци, които се появяват в медиите. Например пред телевизия наскоро Росенчо се опита да демонстрира мускули пред Бойко Борисов.

"Аз съм този, който говори директно с европейските партньори, мога да вдигна телефона на всеки...Мога да се обадя на Меркел, на Жан-Клод Юнкер, на когото трябва, когато трябва. Ще получа разговор с тях в рамките на 30 минути моментално", изрепчи се човекът, когото често наричат Съпругът на първата дама заради политическото му безличие и желанието на електората да повърне веднага след като чуе дори и една дума от него.

Това напомпано медийно самочувствие обаче трябва да има своя източник. Защото говорим за същият онзи политик, който даже не мигна с клепки, когато Бойко Борисов в нощта на втория тур на президентските избори през 2011 година обяви, че магаре да беше вързал и него щеше да изберат. Това е същият онзи Плевнелиев, който като министър на регионалното развитие не виждаше нищо нередно в това да го подслушват, защото нямало какво да крие. Тоест президентът на страната ни, дайте да бъдем честни, е класически страхопъзльо и внезапните му медийни изблици трябва да са подсигурени с някакъв гръб. В настоящата ситуация можем само да предполагаме какви ли змийски езици шепнат в ушите на държавния ни глава, че той е незаменим. Или разчита, че американците ще му дадат някакви живителни политически сокове под формата на хранителна добавка – ще натиснат тук-там и той отново ще бъде номиниран и дори избран.

Очевидно Плевнелиев вече е започнал совалките, за да си подсигури втори мандат и е наясно, че може да го получи единствено със сериозна благословия от САЩ, защото иначе едва ли някой ще рискува да го издигне за кандидат, колкото и да се пънат с любовните си оди медиите на Прокопиев. В тази връзка е добре да припомним един факт - наскоро стана ясно, че нашият държавен глава е бил изтипосан в предизборен клип на Хилъри Клинтън. За човек с нивото на Плевнелиев това е все едно директно да му бият кокаин в мозъка. Само, че тук лъсва нивото на двойните стандарти и лицемерие, с което е оплетено като с ръждясала верига българското общество. Представяте ли си наш политик да лъсне в предизборен клип в Русия? Леле, какъв психодесен вой ще настане. Иво Инджев и сие ще плашат със самозапалване, ако показаният в клипа не бъде разстрелян, обесен, изгорен, а след това изпратен в заточение. Десните политолози (обърках в началото и бях написал "политолизи", дума, която е твърде добра, за да не я споделя) ще залеят едни грантови сълзи за хибридната война, която се води срещу нас, изобщо щеше да настане един зловещ политически джангър. А за присъствието на Плевнелиев в клип на Хилъри - нито дума. Нима това не е сигурен знак изпод мъглата на дезинформацията, че американците просто показват своя човек у нас, тяхното любимо отроче, верният пазител на интересите им. Ако мислите, че преувеличавам - прочетете пак последните изяви на държавния глава.

Плевнелиев е наясно, че само някакво политическо инженерство може пак да му спечели поста. Защото в един от малкото мигове на автентичен политически протест в България през зимата на 2013 г., когато президентът се опита да се прави на доброто ченге на властта и олигархията, недоволните така яко го освиркваха, че не му позволиха да остане на платформата. Така и трябваше да бъде. Онези ядосаните се бяха събрали, за да покажат, че вече не се  издържа на високите сметки на тока, а срещу тях като ухилено чучело бе застанал основния политически лобист на ВЕИ-тата. Дори и тази есен го доказа отново, когато се похвали, че сме въвели 7 години предсрочно алтернативните източници на енергия. Заради това всеки трябва да е наясно - всеки път като си погледнете сметката за тока и се чудите как да преживеете месеца, известна вина за нея има и Плевнелиев. Във властта той уреди интересите на своите приятелчета-милионери, няма да мисли за простите и бедни лузъри, които само го притесняват с някакви нелепи искания, я!

Вероятно онзи миг на освиркване е бил ключов в неговата кариера. Тогава на случайния турист в политиката му е станало ясно, че може да се задържи на мястото си само, ако стане лакей на свободна практика и проводник на чужди интереси. А цената, която се плаща за това граничи с националното предателство. Всъщност  играчи в този отбор с лопата да ги ринеш, но с президентската фланелка е един. И сега неговите финтове приличат на нервна стриптизьорка, която без параван се опитва да се вкара в друг костюм пред очите на смаяната публика. Плевнелиев се опитва да избяга не само от отговорност за провежданата политика, но и напълно да си измие ръцете от всички грешки, провали и афери. И, да, вярно е, че българският народ е склонен да търпи много, а още повече знаят да преглъщат градските сноби, които отново и отново набутват България в блатото с техните поклони пред зализаната олигархия. Но в името на здравия разум и на търсенето на някакво истинско бъдеще - Плевнелиев трябва да бъде наказан за целият миш-маш от гафове, провали, криволичения и системно подлагане на външни интереси. Поне един трябва да понесе отговорност, за да може да говорим за някаква промяна в тази изтощена от бедност, корупция  и интриги страна.