Избирам Сокола!

След дълголетната „хибридна война” срещу България с телевизионните си „сапунки”, упорито разпространявани у нас от небългарските електронни медии, комшиите решиха, че почвата е готова за следващата фаза на обладаването ни. И ни натресоха ДОСТ.

Но тъй като това на Местан няма никакви политически шансове, Ердоган реши да го подсили с острата си реакция спрямо Доган. Демек, нежелан в България ДОСТ срещу нежелан в Турция гост.
Тюрлюгювечът придоби още по-пикантен вкус, след като му бяха притурени и „геополитически” подправки. Според които се оказа, че Местан е голям демократ, евролиберал и евроатлантик, а Доган – обикновен назадничав русофил.

Логично дойде и следващото – Доган (и Пеевски) още плачат по „Южен поток”, докато Местан гледа в светлото ни енергийно бъдеще. Нищо че то малко ни позаобиколи, ама това са детайли…
Всъщност хайде малко пояснения. Като огромна по територия и население държава, Турция не е една, а фактически три отделни. Включително и като манталитет.

Едната е „европейската Турция” – от Босфора до нашите граници. Това е страната на Кемал Ататюрк, създателя на Турската република. Модерна светска държава.

На другия край е кюрдската Турция. Която е в постоянна гражданска война с поробителите си.
А те са по средата. Това е всъщност сегашната, „третата”, управляващата в момента анадолска, неоосманистка (и радикално ислямизираща се) Турция на Ердоган.

И Местан избра тъкмо нея като свой патрон и работодател. Докато Доган определено е привърженик на „европейската” й част. Пък и неслучайно огромното мнозинство от нашите изселници в Турция също предпочетоха тези земи. Не само като по-близки до България, но, повтарям, и като манталитет.
Още едно пояснение. В Европа има три умни дипломации – английската, руската и турската. Когато не се разберат, става война. Когато обаче се договорят, настъпва мир. А и всяка знае кога е моментът да настъпи и кога – да се сниши.

Отвъд океана обаче има една доста тъпа дипломация. Която в началото на 90-те години на миналия век успя да внуши на държавното ръководство на САЩ, че те са вече едноличният лидер (и господар) на целия свят.

Внуши обаче и на Турция, че разчита на нея като най-верен съюзник. Още Буш-старши декларира в Анкара през 1990 г., че ако трябвало да избира втора родина, това щяло да е Турция.

Досещате се защо. Ами просто е – защото това е най-прекият път до подстъпите към Русия...
Но това беше при горбачово-елциновата Русия. А сега май настъпиха доста яки промени.
И Доган ги оцени. Той също едно време твърдеше, че пътят на България към Европа минава през Босфора. После обаче май поразмисли и се убеди, че всъщност пътят на „Босфора” (т.е. на Турция) към Европа минава през България.

Днес за тази му позиция едни го хвалят, че всъщност свършил работата на българското контраразузнаване. Други направо го обявяват за велик патриот, едва ли не новият Левски и т.н. Ами глупости – това е просто резултат от реалистичен анализ на действителността.

И обратно – Местан се плъзна по грешната, макар и вероятно финансово добре подплатена дъска.
Добре, с хода си „ДОСТ срещу гост” Ердоган вероятно плаши. На нашите изселници обявява, че ако не подкрепят Местан, ще имат по-големи проблеми на границата с България, отколкото дори и бежанците. На българските турци заявява, че може и да им е трудно да се видят с родата си в „държавата” му.

Неоосманистът Ердоган обаче силно подценява начина на мислене на нашите турци. Те са една свястна и трудолюбива част от българското общество. И хич не обичат предателите.
Та и от тази гледна точка Местан няма шанс. Нашите турци са преживели вече два опита за разцепление на тяхното ДПС. И двата са завършили с тотален провал.

Ще преживеят и третия. Те никога няма да приемат акта на разстрела на един безпомощен човек във въздуха. Следователно никога няма да приемат и акта на одобрението на това деяние. Защото са кротки и миролюбиви хорица.

Комай не го прие и Доган. С което показа, че е на страната на кротките и миролюбивите.
Тук обаче има и нещо друго. И то е свързано с решението на нашия парламент за охраната на въздушното ни пространство.

Значи пускаме турските ВВС да си шарят из нашето небе. По принцип нищо лошо – и ние, и те сме страна - членка на НАТО. Но от кого всъщност от околните ни държави би следвало да ни охраняват?

От Румъния (член на НАТО)? От Гърция (също член)? От Македония? Че тя разполага само с два самолета. От Сърбия? Не съм чувал да ни е заплашвала в последните 50 години. Тогава?
Защо тогава обаче толкова възторжено приветства убийството във въздуха Местан? И дали пък не доказва, че е на страната на кръвожадните анадолски неоосманисти?
Еми в този случай аз избирам Доган. Пък вие – както си решите.