Бойко да не предлага ощипана мома за президент

Като че ли следващият ни президент най-вероятно ще бъде от женски пол. Може би и поради това сегашната ни държавна глава се натяга непосилно и с тъпа упоритост пред задокеанските си покровители с надеждата да я номинират за втори мандат.

И все пак аз лично предпочитам да си изберем истинска жена, а не парясница. Сиреч да се върнем към забравената обществена уредба на матриархата.

Всъщност тя хич не е била лоша. Рано заран жената енергично напердашва клетия си съпруг с категоричната заръка да отиде за невегетарианска храна. И ако вечер се върне с празни или полупразни (а за жената те винаги са такива) ръце – пак бой.

И трети път бой, ако не си изпълни демографските задължения в пещерата. Както казват руснаците – „ради удовольствие - нет, а продолжение человеческого рода - для”.

Ами било чиста женска диктатура? Да, обаче в нея е имало жестока житейска логика. Нещо като нашето „тате носи, мама меси”. И ако тате не носи, а мама няма какво да меси – бой, бой и бой по тате.

Накрая мъжете въстанали, направили преврат, свалили матриархата и установили патриархата. И какво? Толкова били свикнали на пердах, че започнали да се бият помежду си. И се биели все по-масово. А всеки масов бой си е всъщност война.

Която понякога, както например на два пъти през миналия век (1914-1918 и 1939-1945 г.), се превръща и в световна касапница. С десетки милиони човешки жертви.

И така - хилядолетия наред. Поради което наистина издигам призива „Назад към матриархата!”.
Това го казвам като историк. Ако се върнем обаче към днешната действителност, коя дама би могла да установи родния ни матриархат като бъдещ български президент?

Веднага бързам да кажа, че тя трябва да отговаря най-малко на две условия. Първо, да е посочена (уви) от ГЕРБ, т.е. от Бойко. И второ, да се вписва в „архаичните” (според г-н Първанов), но (пак уви) засега непроменяеми изисквания на Конституцията – да е родена в България и в последните пет години да е живяла тук.

В медиите вече започнаха да се търкалят разни имена. Но поне три от тях не отговарят на втората част от второто конституционно изискване.

Ще започна с Ирина Бокова. Тя прекрасно се справи с функциите си както на посланик на България във Франция, така и след това (и досега) - като генерален директор на ЮНЕСКО.

Но както интелигентните читатели на „Ретро” знаят, и двете й местоработи не са в София, а в Париж. Следователно и по чисти технически причини в последните 5 години тя не е „живяла в България”.

Сиреч според Конституцията не става за кандидат-президент. В замяна обаче става за кандидат за генерален секретар на ООН.

Ами тогава работата е много проста – още утре правителството да застане категорично зад нейната кандидатура за този пост. И това би било печелившият му ход.

Кристалина Георгиева? Тя, от една страна, също не е живяла в България в последните пет години. Но, поне според мен, си тежи на мястото, което заема в момента.

Коя друга източноевропейска държава, извън Полша, има еврокомисар на такъв високопоставен пост? Май никоя.

И би било изключително глупаво България да се откаже от това място. Макар че ние, българите, сме царе на глупостите де...

Г-жа Елена Поптодорова? И тя не е била в България в изискуемия от Конституцията срок. Но, доколкото знам, се справя много добре със задълженията си на наш посланик в САЩ.

Между другото, пак като историк, ще напомня на читателите на „Ретро”, че някогашният СССР държа Анатолий Добринин като посланик във Вашингтон цели 21 години! И то в най-тежките времена на Студената война, когато светът беше на ръба и на нова „гореща”.

А руснаците имат доста добра дипломация (видя се и напоследък). Значи са преценили...
Та и Елена е по-добре да си седи във Вашингтон. Май от там върши и по-добра работа „на ползу болгарскому народу”.

И така стигам до нашенските кандидатури.

Лили Павлова? Честно казано, впечатлен съм от нейната компетентност и дееспособност в собствените й територии.

Но историята с винетките май накара да я незаобича една огромна част от населението. Оставям настрани популярния вече въпрос от социалните мрежи дали винетките важат и за ски пистите на Банско и Боровец, или са още само за магистралите „Марица” и „Хемус”.

Известно е, че Сталин е успявал да се справи с всичко в държавата, но като допирало до шофьорите, и той вдигал ръце и се предавал. Защото те просто са друго племе...

И така стигам до името като евентуална номинация на сегашния вицепрезидент г-жа Маргарита Попова. С което искам да кажа, че на мястото на премиера бих издигнал тъкмо нейната кандидатура за бъдещ президент. Особено след т.нар. годишен отчет на началника й от миналата седмица и нейната ясна и категорична позиция по него.

Първо, защото тя вече има опит като част от екипа на сегашната президентска институция. Демек няма да й се налага да започва от „предучилищната забавачница”.

И второ, защото в словото си след отчета на „началника” си тя се показа много по-социално мислеща от празнословните му клишета. А на България през 2016-а май й трябва точно такъв държавен глава.

Разбира се, това са само мои разсъждения. Но ако Бойко не предложи за кандидат истинска жена, а пак някаква ощипана мома, просто се опасявам, че няма да отида до урната.