„Енигмата” Орешарски  

 
 

През Втората световна война германците използвали шифровъчна машина с име „Енигма”. На британското разузнаване – едно от най-добрите (ако не и най-доброто) в света, му били необходими повече от 2 години работа, за да разкрият тайните на „Енигмата”. С което впрочем допринесло и за успехите на съюзниците, особено в т.нар. морска война.

Припомням този исторически факт във връзка с нашата президентска кампания.

След отминалата неделя нещата, поне за мен, са ясни. На 6 ноември първа Цачева, втори Радев, трети Каракачанов. И балотаж седмица по-късно.

Ами ей с това „седмица по-късно” свързвам и „енигмата” Пламен Орешарски.

Не съм спирал да твърдя, че демокрацията е скъпо удоволствие. А изборите, които тя иманентно предвижда, са още по-скъпо.
Само че при нас то се превърна и в доходна далавера. Справката може да я започнете още от Алеко Константинов с незабравимото му „Бай Ганьо прави избори”. Но може и да я продължите чак до наши дни.

През 1990 г. например Андрей Луканов, тогава министър-председател, разпореди да се раздадат по 20 000 лева на всички мераклии за депутати във Великото народно събрание. Аргументите бяха абсолютно лицемерни – настъпва демокрация и многопартиен режим, да дадем шанс на всеки българин да се включи в учредяването й и т.н.

Майко мила! Мераклиите се оказаха над 5000! А 20 000 лева си бяха добри пари (официалният курс спрямо долара беше 1:1). Много малка част от мераклиите обаче успяха да се докопат до „техните 20 000”. Мнозинството просто подписваше на един лист „Получих” и парите директно отлитаха към партийните каси.

Та ако някой все още пита за „куфарчетата на Луканов”, да му припомня и този детайл.

Нищо от тогава до сега не се е променяло и променило. Сменяха се само формите.

Последната сега е, че на всяка регистрирана кандидатпрезидентска двойка ЦИК автоматически отпуска по 40 000 държавни (сиреч наши, на данъкоплатците) пари.

Вероятно с тях един ще си купи поредното джакузи, друг ще си направи безплатна реклама на хапчетата и бензина си, трети просто скромно ще си ги прибере. И така със сигурност мога да изброявам поне до 25 кандидатпрезидентски „чифта”.

И да не спирам да питам кой е лудият – този, който яде зелника, или онзи, който му го дава. Всъщност май е по-добре да спра да питам, защото му го дава държавата...

Много съм далеч от мисълта, че г-н Пламен Орешарски е някъде сред тая пасмина от далавераджии. Не, неговото равнище, а оттам и неговата функция като състезател в надпреварата е далеч по-дълбока.

Всъщност, поне засега, ние сме зрители на търчане на една двуколка – Цачева и Радев. От една страна, това е нормално – във всичките „бели” държави финалната битка е между „голямото дясно” и „голямото ляво”. Последна справка – Тръмп и Клинтън.

В „неустойчивите демокрации” обаче (а, за съжаление, България още не е излязла от тази категория) е препоръчително каруцата да има четири колела. Е, добре, Каракачанов е третото. Значи на Орешарски му е отсъдена ролята на четвъртото.

Да се поясня – че ще има балотаж, едва ли някой се съмнява. Още по-малки са съмненията, че на него ще отидат първите две „колела”. И сега следва по-интересното.

Почти сигурен съм (даже и готов да се обзаложа), че на втория тур националпатриотите ще подкрепят кандидата на ГЕРБ. Намеци, че дори и преки сигнали в тази насока – дал бог.

И ето тук, според мен поне, идва и обяснението кой и защо застана зад кандидатурата на г-н Орешарски?

Отговорът, пак поне според мен, също не е с повишена трудност. Освен неустойчива, ние сме и в една друга графа „демокрации” – многосъсловните. За хейтърите е трудно да го обясня, но за нормалните читатели ще е по-лесно – това са държави, в които живеят много и различаващи се помежду си групи.

Можем да ги делим по най-различни признаци – българи и арменци, турци и цигани, „граждани” и „селяни”, русофили и русофоби, православни и мюсюлмани – но те си съществуват. И всяка една от тях, освен правата си, има и своите предпочитания. Независимо дали верски, политически или – както е в случая с циганите – просто парични.

Ами „енигмата” г-н Орешарски е „четвъртото”, „балотажното” колело на ДПС в президентската надпревара. В което по принцип няма нищо лошо. Нещо повече – това си е традиционна тактика на Движението.

Единственото, в което никога няма да повярвам, е, че всичко това е заради някакви си 40 000 лева. Но реалната цена най-вероятно ще се разбере чак на балотажа. А по-вероятно – след него...