Капитан Списаревски - живата торпила на България

Паметник край софийското село Пасарел напомня за подвиг на достоен български пилот за защита на Родината и жителите на София. На плочата на монумента на героя пише: „Положил глава за Отечеството на 20 декември 1943 г.“.

Това е лобното място на легендарния български военен пилот - капитан Димитър Светозаров Списаревски. Подвигът му е извършен през Втората световна война, когато България е била съюзник на хитлеристка Германия. По това време българските военновъздушни сили са атакували самолети на САЩ и Великобритания, за да ги възпират да не хвърлят бомби над София и други градове на страната. Тези удари срещу България са от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г., въпреки че страната ни не участва в никакви бойни действия срещу съюзниците и категорично отклонява такива искания на Германия. От англо-американските атаки най-тежко е засегната София. Освен столицата бомбардирани са още 20 български града и селища. Равносметката е зловеща. В София са хвърлени 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората напускат скривалищата. Хвърляни са и писалки, часовници и детски играчки, които избухват при допир с ръце. От тогава е останал изразът „играчка-плачка“.

Загиват 2477 цивилни граждани, 99 на сто от тях са цивилни мъже, много от жертвите са жени и деца. Ранените са двойно повече. Разрушени са над 12 000 сгради. Изсипаният над столицата 4350-тонен бомбен товар срива близо 1/4 от сградния фонд на града. Материалните щети достигат астрономическата сума 24 млрд. лева. Тогавашният британският премиер Уинстън Чърчил, по чиято заповед британските изтребители и бомбардировачи се включват в наказателната операция, посреща докладите за разрушителните бомбардировки над страната ни с думите: “Отлично!”.

Героят Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. След Втората световна война този край на България преминава към Румъния, затова семейството му се премества да живее в София, където младежът постъпва в Царското военно училище. Той бил не само умен и талантлив, но и доста темпераментен и честолюбив, поради което и неведнъж си навличал дисциплинарни наказания. Дори за известно време е отстранен от Военното училище и изпратен за наказание да служи като редови войник в пехотен полк. Все пак през 1938 г. завършва Военното училище с чин подпоручик.

Димитър Списаревски бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Но ядоса ли се за нещо, ставал страшен. В школата във Вернойхен набил един немски капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци”. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и негови приятели, които си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълни български песни. На летище Граф Игнатиево, когато вижда как един фелдфебел бие войник с летва, Списаревски я счупва в гърба му. Именно това изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности.

През 1938 г. заедно с още 15 млади български офицери Списаревски е изпратен в Германия на специализирано обучение във военната авиошкола на германските ВВС в Кауфбойрен. След завършване на предварителната подготовка продължава обучението си за летец на изтребител в школата във Вернойхен. Завръща се в България през юли 1939 г. и получава назначение във Втора изтребителна авиогрупа в Карлово, където тренира на изтрелбител PZL Р.24. През 1942 г. Списаревски става инструктор в бойната авиошкола в Долна Митрополия. Третото му обучение от германските ВВС се провежда през 1943 г. в немска база, разположена на окупираната от Германия френска територия на крайбрежието на Ламанша. Там офицерът изучава тактиките на германските ВВС. През 1943 г. той е включен в Трета авиогрупа на Шести български изтребителен полк. Там с нетърпение очаква „бойно кръщене“ с участие в бойните действия за отблъскване на налитащите над София американски и британски самолети. Първият, а както се оказва - и последен въздушен бой на Списаревски става на 20 декември 1943 г. Димитър Списаревски се превръща в първата българска жива торпила. С невероятна смелост той забива своя самолет в машината на противника и така успява да отблъсне врага и да му попречи да хвърли бомби над мирното население в София.
Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина и със закъснение след другите пилоти от ескадрилата. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра той сваля един от тях. Ловко се измъква от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 либърейтъра, но в престрелката на охраняващите бомбардировача британски изтребители патроните на бордовата му картечница се свършват. Тогава, без колебание, той се блъска в противниковия бомбардировач и го разцепва. Лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г., коментира: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. Според мен те демонстрират ненадмината ярост в авиацията”.

Героизмът на капитан Списаревски трябва да се помни и да се тачи от българите, въпреки че е извършен по време на съюзничеството на България с хитлеристка Германия и че сега американците и британците, които са хвърляли бомби над България, са ни съюзници в НАТО. Защото саможертвеният подвиг на безстрашния български пилот Списаревски е за защита на Родината. „В учебниците по история до 12. клас не пише нищо за него, а аз смятам, че той е рамо до рамо с Ботев и Левски и други…“. Това е написал в интернет неизвестен потребител под една от снимките на героя. И така мислят мнозина българи.