- Биографията ви е повече от сериозна. Има ли нещо, проф. Герджиков, което не знаем за вас като университетски преподавател, като общественик, държавник?
- Едва ли има нещо, което да не се знае, защото в моята книга "Аз не бях политик" съм си казал всичко. Около мен всичко е ясно - човек с разностранни интереси. Втурвал съм се във всички посоки. Стигал съм донякъде. Върхове не съм постигал, като изключим може би в областта на правото, защото станах един от добрите юристи на България.
- Роден сте в София. Какви бяха родителите ви, как ви възпитаваха?
- Да, роден съм в София. Баща ми Стефан беше юрист, човек с много силно развито чувство за справедливост. Беше много мъдър и човечен. Помагал е на много хора. Заемал е и относително високи позиции, но никога много високи, защото беше безпартиен. Ценяха го, защото наистина беше качествен юрист, и то практик.
- И той ли се занимаваше като вас с търговско право?
- Търговското право на практика отпадна през 1947 г. Преди 9 септември той се е занимавал не толкова с търговско право, колкото с граждански, дори с наказателни дела. После започна като прокурор в Кула, беше съдия - от град на град.
- А майка ви?
- Майка ми Тинка е от знатен род. Нейният дядо Христо Спиридонов е един от участниците в Учредителното събрание. Той е първият кмет на Севлиево. В неговия дом през 1878 г. е отсядал Белия генерал - Скобелев. Тогава нейният баща, моят дядо, е бил 7-годишен. Скобелев го хванал и го качил на коня си с думата "молодец". Тя беше завършила романска филология. Преподаваше френски език. Обикаляла е с баща ми, където и да го преместят като съдия - в Шумен, в Ботевград, в Пазарджик, в Ямбол. И най-накрая в София.
- Строги родители ли бяха?
- Не, не. Те не бяха строги родители, но и аз бях добро дете. Имам по-голяма с шест години и половина сестра - Емилия. Тя е професионален музикант. Кариерата й се развива почти изцяло в Германия. Още 1965 г. спечели конкурс от ГДР за попълване на техните симфонични оркестри и оперни театри. Харесват я и я взимат. Емилия беше по-палавата, по-буйната. Тя правеше повече бели. В този смисъл май тя е била момчето в семейството. Аз съм бил винаги по-послушен и кротък. Е, не може да не съм имал и аз своите лудории.
- На какво играехте като деца?
- Играехме на какво ли не. Улицата ни събираше. Играли сме на жмичка, на стражари и апаши, надбягвахме се. Аз бях Пиер дьо Кубертен на махалата в София, защото през 1960 г. измислих едни махленски олимпийски игри. Провеждахме ги осем години по дисциплини, които аз бях избрал. Бях регламентирал и точкуванията. Раздавахме си и медали. Така запалих моите приятели по леката атлетика. Аз самият съм се занимавал с лека атлетика, с гимнастика, с тенис на маса, даже с щанги. Аз съм любопитен към света и винаги съм искал да се докосна до всичко. Интересно ми е.
- По дипломата ви от гимназията май не можем да ви заподозрем в зубрачество?
- Не, аз не бях от най-силните ученици. Бях добър ученик, но не и отличник. Спомням си, че успехът, с който завърших 10-о столично училище "Димитър Благоев" - бившата Първа мъжка гимназия, беше 5,26. А университета завърших с 5,24.
- Успяха ли да ви включат активно в ученическите и студентските бригади?
- Един-единствен път съм бил на ученическа бригада. Като стигнах до студентството, не ходех на бригади, бях в т.нар. Представителен студентски симфоничен оркестър. Вместо да ходим на полето, ние репетирахме. Нашият оркестър откри Осмия световен младежки фестивал в София - 1968 г. Беше в зала "България". Изпълнявахме Брамс.
- Как се намерихте с музиката, която очевидно съпътства целия ви живот, как ви откри проф. Мати Пинкас?
- Заразих се от музиката още покрай сестра ми. Тя беше много музикална от малка. Свиреше на цигулка и на виола. Леко се позапалих покрай нея. В осми клас в училище имахме великолепен учител по пеене - Иван Бончев. Беше солист на Софийската филхармония. Той беше сформирал малък симфоничен оркестър. Изпитваше ме веднъж по солфеж и вика: "Абе, ти си много музикален. Ще ти дадем един инструмент. Ето ти тромпет". Прибирам се вкъщи и им обяснявам каква е работата, а нашите викат: "А, и дума да не става. Тук сестра ти свири на виола, в отсрещния апартамент съседът - Коцето, той пък е тромпетист в цирка, на горния етаж свири братовчед ти, ще полудеем". Разказах на учителя, че нашите не дават. А той вика: "Добре, ще ти дам по-нежен инструмент". И ми даде флейта. Така започнах уроци. И в 11. клас вече бях солист на оркестъра. След това, като влязох в университета, нещо започна да ми се пее. Ходих при няколко музикални педагози, докато попаднах при големия Христо Бръмбаров. Той е един от първите учители на Гяуров. И той вика: "Има материал, заслужава да се занимавате". Така започнах на едно-две места. Най-много ми допадна обаче Мати Пинкас, лека й пръст. Тя почина миналата година на 94-годишна възраст. Бях от първите й ученици. Напреднах доста и по едно време даже се колебаех между правото и музиката.
- Как все пак успявахте да ги съчетавате?
- Те и двете са хубави. В правото също има изкуство. И аз много си го обичам, признавам си. До трети курс бях разколебан. Една от причините да надделее правото беше, че много страдах от гърло - все беше възпалено и превързано.
- Музиката ли формираше младежките ви компании?
- Бяхме четирима много близки приятели. Единият, за съжаление, си отиде без време, другият е парламентаристът Борислав Великов. А третият е американски професор, Веселин Шанов се казва. Вече 20 години преподава в университета в Синсинати. Чакаме го да се върне. Ние бяхме в основата. Покрай нас имаше и други. Бяхме чудесна компания, но никога не сме пушили, не сме се напивали. Обичахме да спортуваме, обичахме музиката.
- Това модел, формиран от семейната среда ли беше, или такива бяха нравите на времето?
- Вероятно и двете. И тогава се пушеше - тайно покрай училище. Аз обаче никога не съм изпитвал такава потребност - да се правя на голям. Опитвал съм, за да знам какво е. Но пушенето за мен е глупост. И около мен са все такива хора, които не са изкушени - нито от алкохол, нито от тютюнев дим. Не съм краен въздържател, даже алкохолът в малки дози е полезен. Майка ми например до 100 години и нещо обичаше на обяд да пие по чаша вино.
- Как се запознахте със съпругата си Светла, как решихте, че ще сте заедно?
- Като се уволних от казармата, Веселин Шанов ме запозна с приятелката на неговата приятелка. Тогава се видяхме за първи път със Светла. Беше 1 октомври 1968 г.
- Изумително е, че помните датата.
- Да, помня я. Взехме да излизаме, взехме че се харесахме и след две години, седем месеца и четири дни се оженихме.
- Като говорим за семейството, виждали сме ви със сина ви Светослав да печелите 25 000 лева в играта "Стани богат". Дарихте тези пари на болна жена. Що за момче, що за мъж е той, че взима такива решения?
- Останахме с едно-единствено дете - Светослав. Искахме и второ, ама нещо не се получи. Той тръгна по моя път. Беше много интересно - когато беше на 10 години, си купи от Руската книжарница "Финансово-кредитный словарь". Още тогава имаше вкус към икономика и финанси. Шашнахме се с майка му. Колебаеше се между икономика, финанси и право, затова, макар и не настойчиво, може би съм му повлиял да избере правото. Мисля, че не съжалява. Има добра юридическа къща. Един ден ми каза: "Баща ми, на теб ти е лесно. Ти мислиш само за себе си, печелиш само за семейството. А аз трябва да храня 12 семейства". И аз наистина се стреснах - в 12 семейства всеки месец трябва да влиза заплата, трябва да се плащат данъци, социални осигуровки. Изведнъж ми се стори много страшно.
- В контекста на това - мислите ли, че пазарната икономика е по-добра среда от командно-административния строй?
- Няма никакво съмнение, че отношенията при свободния пазар са много по-благоприятни за хора, които имат амбиции и възможности. При социализма всички бяхме равно подстригани. Нямаше безработни и много бедни, но нямаше и хоризонт за развитие. Сега сме малко в другата крайност. Тя наподобява дивия капитализъм. Интересен е опитът на Китай, който съчетава хем пазарна икономика, хем планира дългосрочно.
- Как влязохте в политиката, Симеон Сакскобургготски ли ви покани?
- Съвсем случайно. Покани ме Пламен Панайотов. Дойде лично вкъщи. Беше средата на април 2001 г. Дойде и вика: "Царят ми гласува доверие, създава се мощно движение "Симеон II". Дошъл съм да те поканя". Отговорих: "Пламене, благодаря ти, нямам афинитет към това нещо. Чувствам се добре на мястото си в университета, сравнително добре печеля. Това ме удовлетворява. Нямам никакво желание". И той ми каза нещо, което ме обърна: "Не мисли само за себе си". Опа! Това, като ми го каза, нещо ме преряза изведнъж. И си викам: "Аз ли съм пък най-големият егоист". И ни да кажа "да", ни да кажа "не". Обикновено бързо взимам решенията, но тук искат да ми обърнат живота, пък аз не съм готов. 12 дни мислих. Консултирах се с баща ми - беше много мъдър човек. Той, въпреки че винаги е бил безпартиен, ме поощри. И приех.
- Бяхте председател на Народното събрание и въпреки че ви бламираха, като че ли всички съжаляваха за това. Така ли беше?
- Всички станаха на крака, което наистина беше признание. Хайде, управляващите - ясно, но и от опозицията ме изпратиха на крака и с аплодисменти.
- Този епизод от биографията ви ли е впечатлила Румен Радев, за да ви покани да оглавите неговото служебно правителство?
- Вероятно. Как иначе? Аз така и не разбрах кой ме е предложил. А и той не ми каза, въпреки че го попитах. Не ми отговори директно.
- Доволен ли сте действително от свършеното от вас като министър-председател?
- Да, защото запазихме икономическата и финансова стабилност. Това са важни неща. Имаше добри постъпления в хазната. Изборите бяха добре организирани и проведени. Направихме силни стъпки по председателството на ЕС. Неслучайно вицепремиерът Деница Златева беше поканена в кабинета на Борисов. Но партийният егоизъм на БСП не позволи да бъдат използвани възможностите й.
- Сега чувате ли се с Радев, той търси ли ви за съвети?
- Не. Всичко на всичко сме се чули два пъти. Единият път беше за самолетите "Грипен".
- Какво го посъветвахте за "Грипен", нали вашият кабинет взе това решение?
- Аз тогава се консултирах с него по този въпрос. Попитах го толкова ли е важно сега да се взима това решение, когато става дума за толкова много пари. А той ми отговори, че е много важно, защото ще изпуснем времевия хоризонт.
- Борба на лобита ли наблюдаваме за самолетите - не е ли по-добре да караш ново пежо примерно, отколкото втора или трета ръка мерцедес?
- И аз така си мисля. Но не съм специалист по авиационна техника. Имаше назначена 19-членна комисия от предишните управляващи, не от нас. Тези 19 - от Министерството на отбраната, от ВВС, от ДАНС и от не знам си къде, всички единодушно бяха подписали протокола и бяха класирали на първо място "Грипен", на второ - Ф-16. Затова повярвах на експертизата. Просто валидирахме решението на комисията.
- Чувате ли се със Симеон?
- С царя по-често се чувам. Даже съвсем наскоро бях при него във "Врана". Поддържаме контакти с голямо удоволствие.
- За какво говорите, за политика?
- Да. И за политика говорим. За ситуацията в страната. Припомняме си къде сме бъркали, какво сме направили. Той продължава да е много активен. Непрекъснато пътува и е в срещи с царски и кралски особи. Консултират се с него. Скоро му предстои пътуване до Китай. Канен е, търсен е и е изключително уважаван и почитан.
- Каква е неговата, а и вашата оценка за това, че Бойко Борисов управлява държавата трети мандат?
- Това показва, че той има качества. Това е безусловно. Има забележителни качества. Но и като задържал се толкова дълго в политиката, неминуемо има врагове. Това е валидно за всеки, задържал се дълго в политиката, каквото и да прави.
- Царят има ли усещането, че е създател на Бойко Борисов като политик?
- Разменяли сме си реплики с царя, че Бойко Борисов е израснал като политик през НДСВ. Беше избран за депутат от нашите листи в два многомандатни района. Така че той е рожба на НДСВ, както и немалко други от ГЕРБ.
- Вие говорите ли с Борисов от позицията на премиерската колегиалност и приемственост, търсил ли ви е той за съвет?
- Да, чували сме се два-три пъти. Искал е мнение, а и аз съм пробвал да вляза във връзка с него.
- Той комуникативен политик ли е?
- Да, комуникативен е. Не сме в тесни контакти, в никакъв случай, но по времето на моето премиерстване, особено в началото, един-два пъти съм му звънил, за да консултирам важни въпроси по евросанкциите и енергетиката.
- Върнали сте се на мястото си като университетски преподавател. Правите ли още фокуси, за да разведрявате атмосферата във факултета, както сте го правили преди?
- Това е стара история. С Борислав Великов се бяхме запалили по илюзионното изкуство. Взимахме акъла на нашите гаджета, после на жените ни и на нашите деца.
- Не забавлявате ли поне внука си?
- Вече не. Александър е голям. На 15 години е и учи в Италианския лицей. Музикален е, а от година и половина тренира волейбол.
- Пишете ли още стихове?
- Да, аз обичам мерената реч. И близките ми винаги по разни поводи очакват от мен да напиша стих или поемка. Изкушен съм, нося го у себе си от майка ми. Нямам време обаче да чета художествена литература, чета много по-малко, отколкото ми се иска.
- Как си почивате?
- Играя тенис на корт поне два пъти седмично. Задължително в неделя.
- Имате ли постоянни партньори?
- Да. Аз и Борислав Великов играем срещу Пламен Панайотов и Даниел Вълчев. Така играем от 15 години. Понякога се включва и Янаки Стоилов.
- Какъв е автомобилът ви?
- "Фолксваген".
- Религиозен ли сте?
- Християнин съм, но не съм от тези, които имат потребността да ходят по черкви. Но имам дълбоко уважение и респект към религията, защото тя играе огромна възпитателна роля.
- Спите ли спокойно?
- Аз никога не съм имал много здрав сън, защото непрекъснато много неща вървят в главата ми. Лесно възбудим съм - за разлика от жена ми, която, помирише ли възглавница, може да заспи на секундата.
Сватбата със съпругата му Светла
До трети курс Герджиков е ученик на професор Мати Пинкас. Оперното пеене и свиренето на флейта го изправят пред сложната дилема - да се отдаде на изкуството или на търговското право
В Дубай за новата 2007 година
Със Светла с еднакви капитански шапки
Ученик в Първа мъжка гимназия
Като председател на Народното събрание, когато премиер е Симеон Сакскобурготски
Все още няма коментари