Тираджия и барман - елитните професии на соца  

Като бях ученик, имах приятел, чийто баща беше тираджия. Щом се върнеше от курс, задължително канеха и мен, за да ме почерпят с шоколад във вид на златен долар. А приятелят ми получаваше западни дънки и още куп други подаръци. Майка му – блузи, шалове, бижута. Да си кажа право, завиждах му.

По времето на социализма да бъдеш тираджия беше доста престижно. Тогава хората упражняващи на пръв поглед обикновените професии като барман, занаятчия, таксиджия, бензинджия, склададжия, пилот или продавач в Кореком се смятаха за елита на соца. Това важеше и за международните шофьори или т. нар. тираджии.

Популярността на „тираджиите“ заради нелегалната търговия със западни стоки и сравнително високия им за времето жизнен стандарт превърна професията им в една от най-желаните, за която е трябваха връзки и пари на ръка, за да се вредиш. Знаеш обаче, че добереш ли се веднъж до кормилото на ТИР-а, лесно ще ги избиеш. Най-важното бе, че обикаляш цяла Европа и отвъд нея във време, когато повечето хора у нас само мечтаеха за това.

„Тираджиите“ са едни от най-типичните представители на „работническата класа“ и бяха на дъното на социалната йерархия – те са не особено образовани, без специална квалификация и не са много високо платени. От друга страна, като част от хората, които пътуват най-често в чужбина, имаха достъп до някои от най-желаните привилегии по времето на социализма – контакт със западния свят и притежаване на твърда валута.

Индивидуалната търговия с легално или нелегално внесени стоки от чужбина също бе изключително доходна. Поради достъпа им до невъзможни за обикновения човек тогава стоки, беше от голямо битово значение да имаш познат „тираджия”. Те можеха да извършват нелегална търговия с  дефицитни стоки като  дънките, които вървяха по 50-70 лв. чифта, сума колкото половината от средната работна заплата за страната тогава. Тъкмо те бяха и едни от първооткривателите на чалгата чрез слушането на „сръбско” в окичената им с разголени жени шофьорска кабина.