Покъртителна история за двама осиновени близнаци

Младо и добро семейство са Иванка и Иван Иванови. Двамата имат висше образование и миротворна професия. Купиха си стара, но запазена къща на село. Възстановиха я след основен ремонт и тя доби съвременен вид с всички удобства. Хората ги уважават, отнасят се към тях с почит и благодарство. Но и те като всички носеха своята мъка. Нямаха деца.

Един ден решиха и отидоха в големия град в Майчин дом с голямото желание да осиновят и отгледат свое дете. Директорът ги прие любезно и подкрепи тяхното хуманно желание. Заведе ги при децата на двора. Там те играеха на воля, тичаха след топката, люлееха се. Като видяха директора и гостите, веднага дойдоха при тях, гледаха ги с умиление и надежда за нещо хубаво. Иванка извади от чантата си голяма кутия с бонбони и ги почерпи.

Избраха си едно хубаво тригодишно момче. Иванка го хвана за ръката и тръгнаха. В този момент друго тригодишно момче дотича при тях и с просълзени очи умилено вдигнало глава се хвана за ръцете на младото семейство и каза: „Мамо, тате, не ме оставяйте сам, вземете и мен, Петър ми е брат.” Директорът обясни, че децата са близнаци, Петър и Павел. Вземете двамата, близнаците много тъгуват един за друг, не трябва да се разделят. С поглед младите хора се разбраха и казаха „Да”. Семейство Иванови се увеличи. Къщата се изпълни с детска глъчка, смях и радост. Научиха децата на труд, прилежност, уважение и добро домашно възпитание. Дадоха им солидно висше образование. Станаха самостоятелни в живота. Създадоха семейства. Винаги с уважение се отнасят към своите родители. Те заслужават. Това топли техните възрастни сърца.
 
Илия Тихов, Горна Оряховица