Спомени от соца: Маргарет Тачър похвалила българското образование

Години наред в нашия преход от социализъм към демокрация  мнозинството българи с огорчение се чудим на поредицата „реформатори“ /не само последните от  Реформаторския блак/, които  четвърт век  с такова вдъхновение „реформират“ образователната система, че почти не остана и помен от международно признатия преди прехода български качествен  модел на образование и възпитание.  Последните щуротии, предвиждащи от програмата на училищата да се изхвърлят вечните символи на българщината и да се заменят с Робинзон Крузо и други измишльотини за дебългаризиране на съзнанието на децата ни, бяха кулминация в този абсурден процес, неуморно следван по препоръките на западни фондации от техни питомци и храненици у нас. Слаба Богу този път „глобализаторите“не успяха да издържат на силния обществен натиск, но със сигурност опитите им ще продължат.

Може би днешните „реформатори“  от Реформаторския блок, пък и преди тях и представители на други партии, влези във властта без необходимата професионална подготовка и копметентност, не знаят или се правят на разсеяни, че образователната ни система в миналото, при „лошия социализъм“, бе получила висока оценка по света. От нея се беше възхитила и бившият британски премиер -  „Желязната лейди“ Маргарет Тачър.  Преди да стане министър-председател,  тя е била министър на образованието и науката във Великобритания. Интересът й към българското образование е толкова силен, че през 70-те години на миналия век тя идва в България, за да се запознае отблизо  с постиженията ни в гимназиалното и университетското образование.  Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално училище по химия “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора.  Тачър  е завършила химия и е работила известно време в тази професия преди да влезе в политиката.

Тя останала много доволна от видяното и наученото, а след завръщането си в Лондон дава интервю за Би Би Си, в което казва: „Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Специалисти от заводите ходеха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация”. Маргарет Тачър питала за всичко в училището. Следобед същия ден през 1971 г. тя имала среща в БАН в София  и за да остане повече време в училището, отказала официален обяд в Стара Загора.  Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала сред учениците и учителите 2 часа.

Когато се върнала в Лондон,  Тачър изпратила писмо до директорката на училището Мария Димова, в което благодарила много за интересното и приятно посещение в техникума. При визитите си в английските гимназии в София и Варна  тя също се възхитила от постиженията на учителите и успехите на учениците. В споменатото интервю за Би Би Си Тачър не само изразила възхищение от видяното в българската образователна система,  но и подчертала, че ще работи за развиване на връзките  между Великобритания и България в образованието.

Но това е минало… Настоящето е друго. Не че не трябва да има реформи в учебните програми, но реформите трябва да бъдат без кавички, т.е. да се пази свято българското, а  промените и усъвършенстването да се правят в духа на националните ни интереси от компетентни българи патриоти, които разбират от образование,  а не от псевдореформатори чуждопоклонници.