Симеонов и Каракачанов не преядоха с власт    

Третото правителство на Бойко Борисов е вече факт. То се различава от предишните две по това, че основният му приоритет неизменно ще бъде защитата на националната сигурност и удържането на стабилността на обществото в неспокойната международна обстановка. Предишните две правителства на Борисов обикновено си поставяха приоритетни задачи, свързани с икономическото развитие като инфраструктурата през първия мандат и стабилизирането на финансовата система след фалита на КТБ през втория.

Извеждането на сигурността на първо място не означава, че всички останали сектори трябва да спрат. Напротив, те би трябвало да се движат с максимална скорост. Това важи най-вече за образованието, което още в рамките на предизборната кампания беше изведено като основен приоритет за първата политическа сила ГЕРБ. Не бива да се забравя обаче, че образованието също е част от националната сигурност на страната като основен фактор за формирането на ценности.

Пиша всичко това, защото още преди да бъде гласуван новият кабинет, парламентарната опозиция в лицето на БСП и ДПС и извънпарламентарната – в лицето на либералните кръгове, обвиниха ГЕРБ и „Обединените патриоти“, че са излъгали избирателите си, защото програмите им се разминавали.

Естествено в програмите на двете формации има различия, но има и нещо общо. В този момент това общо сечение е напълно достатъчно да ги обедини до степен да съставят коалиционно правителство. Общото е именно темата, свързана с вътрешната и външната сигурност на държавата и стремеж на двете формации да я изведат сред основните приоритети на управлението. Не бива да се забравя, че основните тези на „Обединените патриоти“ в предизборната кампания бяха свързани с мигрантската криза и опазването на границите. В същото време ГЕРБ се опитваха да удържат революционния устрем на БСП с ангажименти за стабилност и предвидимост на управлението, като аргументираха тази си позиция с изострената международна обстановка в региона.

На 26 март българските избиратели дадоха доверие на тези, които обещаваха предвидимост вместо радикални промени и на тези, които говореха за сигурност вместо за икономика. В този смисъл не би могло да се очаква от новото управление да предложи революция на българските граждани, както не би могло да се очаква от него да слуша и изпълнява предизборните ангажименти на БСП. Точно обратното, една от основните задачи на новия кабинет е да възпира революционните пориви в обществото и да гарантира дългосрочно развитие без сериозни сътресения.

Конструкцията на новия кабинет е ясна – двамата вицепремиери Валери Симеонов и Красимир Каракачанов поемат върху себе си политическата отговорност за участието на „Обединените патриоти“ в правителството. За разлика от Реформаторския блок „Обединените патриоти“ не могат да бъдат обвинени в преяждане с власт, което до голяма степен е гаранция за стабилност. Подобно обвинение нямаше дори в острите речи на депутатите от БСП и ДПС при гласуването на новото правителство. Извън лидерите Каракачанов и Симеонов министрите на патриотите са свързани със секторите, които ще управляват, и от тях не се очаква да се учат в движение. През този тип участие във властта патриотите, за разлика от реформаторите в предишния кабинет, показаха силен инстинкт за самосъхранение. При ГЕРБ промените не са много в сравнение с втория кабинет. Този факт е очакван и логичен и препотвърждава ангажимента за предвидимост и предсказуемост на управлението.

Ако новият кабинет се погледне в общ план, прави впечатление извеждането на министъра на отбраната Красимир Каракачанов и министъра на външните работи Екатерина Захариева на вицепремиерско ниво. Това още веднъж показва, че основният приоритет ще бъде свързан с опазването на националната сигурност през дипломация и отбрана. В този контекст би било добре новият военен министър да отмести фокуса на вниманието в отбраната от Военновъздушните сили към Сухопътни войски. В контекста на мигрантската криза те могат да бъдат далеч по-ефективни при защитата на националната сигурност от авиацията.

В тактически план управлението ще бъде подсилено от поведението на БСП. Столетницата прилича на препила с енергийни напитки старица и от първия ден на новия парламент не спира да атакува новата конфигурация. Тези атаки обаче по-скоро ще сплотят ГЕРБ и патриотите, защото целят да уязвят и двете формации. Наличието на 80 депутати на БСП ще даде възможност за оформяне на силна опозиция, но в същото време ще дисциплинира управляващите и ще заостри вниманието им. Силната опозиция ще бъде от полза за ГЕРБ и „Обединените патриоти“, защото ще ги принуждава да артикулират ясно управленските решения, които вземат. Така те ще стават по-ясни и за гражданите. По време на второто управление на Борисов един от сериозните проблеми беше липсата на силна опозиция. Това беше един от факторите, които генерираха процеси на разпад на управлението, като в края му в основен опонент на правителството се превърна коалиционният партньор Радан Кънев. Острото поведение на БСП само по себе си ще предотврати подобни възможности. След всичко, което ще чуе за себе си, едва ли някой от участниците в коалицията ще иска да се превърне в подгласник на Корнелия Нинова.

Въпреки че ще има много повече възможности за ефективно опозиционно поведение, БСП няма да бъде достатъчно силна, за да събори управлението. Динамичната обстановка в партията и сблъсъкът на различните лобита в нея ще отнемат част от енергията й. В същото време сложните отношения с другата опозиционна партия ДПС няма да позволи сериозно и планирано взаимодействие, което да предизвиква тежки кризи в управлението.

Не на последно място, присъствието на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ в общо правителство ще сближи двете формации идеологически. Общата пресечна идейна точка на новото управление е консерватизмът, чиято основа са ценностите на християнството, патриотизмът и пазарната икономика. Ако тази идеологическа съвместимост бъде осъзната, то този формат би могъл да се превърне в дългосрочен предвид консервативната вълна, която залива Европа. Развитието на подобен сценарий ще принуди БСП да влезе в либералната ниша, където вече се намират сестринските й партии от Партията на европейските социалисти. Там ще я чакат ДПС, останките от Реформаторския блок и крайнолевите зелени движения.

От това, доколко БСП ще влезе в тази позиция осъзнато, ще зависи успехът й да се превърне в либерална алтернатива на новото управление. Това ще е тест за гъвкавостта, а оттам и за устойчивостта на червения лидер Корнелия Нинова. Ако тя съумее да влезе в ролята на лидер на цялата парламентарна и извънпарламентарна опозиция, то лидерството й в БСП ще бъде безалтернативно, а перспективите пред нея – далеч по-ясни. Ако не успее, разговорът за лидерството в БСП може да бъде подхванат отново още в средата на новия мандат.