Путин обедини разделения български елит  

Изказването на руския президент Владимир Путин след среща с македонския му колега Георге Иванов, в което заяви, че славянската писменост е дошла от македонските земи, породи болезнена реакция в България. Всъщност това изказване беше колкото болезнено за българското общество, толкова и полезно за него. То ни даде възможност да реагираме единно като жива и истинска нация, а и да си припомним какво означава за нас делото на Светите братя.

Българският интелектуален и политически елит реагира монолитно, сдържано и хладнокръвно на думите на Путин:
1. Целият политически елит (включително и опозицията) защити българската позиция и не отстъпи от нея.
2. Никой не нападна словесно Македония.

Второто е важно, защото в момента България нито се нуждае от кавга с Македония, нито пък изказването на Путин беше провокирано от македонския президент.
Това е зряло поведение в сложна международна ситуация. Изказването на Путин нито е грешка, нито е гаф, нито е исторически спор. То е политическа позиция, която адресира настоящата ситуация и има определени цели. Тези цели не съвпадат с интереса на България. Това не е спор за историята, а разминаване на българските и руските интереси в настоящето по отношение на Македония. Истината е, че тези интереси се разминават традиционно и това разминаване винаги е било видимо. Толкова видимо, че България участва в двете световни войни срещу Русия именно заради интересите си в Македония.
Днес разминаването на България и Русия е по линията на приобщаването на Западните Балкани към НАТО и Европейския съюз. България има интерес от това Македония да бъде в Европа. Това ще стабилизира западната ни съседка, ще гарантира правата на българите там и ще даде възможност за търсене на обединяващите точки в общата ни история. Русия няма полза от присъединяването на Македония към НАТО и ЕС, защото по този начин ще загуби още една от позициите си в региона. В този контекст изказването на Путин адресира настоящата вътрешнополитическа ситуация в Македония, която се намира в дълбока политическа криза, а обществото на страната е ярко разделено както на етнически принцип между албанци и македонци, така и между враждуващите лагери на двете основни партии ВМРО – ДПМНЕ и СДСМ. С изказването си Путин ясно застана на страната на партията на бившия премиер Никола Груевски, от която е излъчен и настоящият македонски президент Георге Иванов. Това е реверанс към Груевски и към обществените групи, които го подкрепят. Докато е разделена по този начин, Македония няма как да стане член на ЕС и на НАТО. В този смисъл Путин има интерес от заемането на страна в спора, защото това ще разпалва още повече страстите в Македония и ще задълбочава кризата.

За разлика от Русия, България няма интерес от настоящото разделение в западната ни съседка, защото то създава условия за нестабилност. Дестабилизацията на Македония ще рефлектира негативно и върху нас, и върху Балканския регион като цяло. Затова българската дипломация трябва да играе внимателно ролята на помирител между враждуващите лагери в Македония. Интересът на България не е в Македония да избухне граждански или етнически конфликт, който да ни върне във времената на войните в бивша Югославия. Затова е добре адекватната позиция по отношение на Русия да бъде надградена с единна и осмислена политика по отношение на Македония.

Иначе българското общество реагира толкова монолитно и ясно на позицията на Путин, защото през нея бяха засегнати коренът и душата на българската национална идентичност. Позицията на Путин е добър повод да си припомним защо толкова болезнено пазим и усещаме делото на св. св. Кирил и Методий. Причината е, че без тях България днес нямаше да съществува нито като държава, нито като нация, нито като общество. Дълбочината на тази тема не опира само до националната гордост, че и ний сме дали нещо на света. Светите братя и техните ученици са преди всичко православни религиозни мисионери. Азбуката не е създадена, защото майката на св. св. Кирил и Методий е била българка, както ни учеха в училище. Нейната най-голяма и съкровена цел е славянските народи да бъдат покръстени в православната религия и да бъдат приобщени към християнската цивилизация. Да бъдат преведени Светото писание и Светите книги на християнството на достъпен за славяноговорещите народи език.
През IX век тази мисия на Светите братя се превръща в мисия на българската държава и тя става част от християнската цивилизация. Този процес е в основата на съхранението ни като национална общност по време на османското владичество и оформянето на съвременната българска нация.

През българското национално Възраждане нашите възрожденци възраждат именно делото на светите братя, техните ученици, царете Борис I Покръстител и Симеон Велики. В края на XIX век българската национална общност е преброена на базата на картата на Българската екзархия, което практически уеднаквява понятията „българин“ и „православен“. Оттам се ражда и новата българска държавност, и съвременната българска нация. Православната основа на нацията може и да не се осмисля и разбира от всеки българин, но със сигурност се усеща. Опитът на комунистическия режим да убие Църквата, а след това да я превърне в музей и по този начин да изтрие православието от българския национален код, беше неуспешен. Днес комунизмът, за разлика от православието, е отречен и мъртъв.
И тук думите на възрожденеца митрополит Климент, който казва, че докато има православие, ще има България, звучат на мястото си. Това не е пропагандна теза, а констатация. Тази теза не е ксенофобска и не засяга останалите вероизповедания, защото Българската православна църква винаги е уважавала останалите религии, които се изповядват в България. Нещо повече – именно Православната църква със своя клир и църковен народ бяха основният фактор за спасяването на българските евреи във времената на Втората световна война. Затова и всички, без значение на вярата, която изповядваме, празнуваме толкова спонтанно и радостно 24 май като Ден на българската писменост и култура, но и като ден, който ни припомня, че приемането на християнството, чрез буквите на св. св. Кирил и Методий и техните ученици, е основополагащият момент в нашата национална идентичност. Този празник е по-стар от новата ни държава. Той е едновременно религиозен, политически и всенароден. С него през 1851 г. започва същинското национално възраждане, което обединява едновременно религиозното, националното, европейското, държавнотворното и просвещенското начало на българския народ. И като нация ние нямаме право да отстъпваме от тези основни начала на националната си идентичност. Отвъд историята и политиката е добре да си спомняме това по-често. Дори и без конкретен повод, какъвто беше последното изявление на руския президент.