Проф. Юлиан Вучков: Цветанов безсрамно величае ГЕРБ, докога ще хрантутим Доган

На 19 април 2017 г. се състоя първото заседание на новоизбрания парламент на България. Облечени в луксозните си дрехи за хиляди левове и с лъснали от самообожанието си лица, депутатите влязоха в сградата горди, надути, вместо да дойдат с наведени глави, защото отлично знаят, че основателно са мразени от народа ни. Те яхнаха седалките със самочувствието, че са голяма работа, и многократно огласяваха залата с мощните си дебелашки подмятания, смехове. Преливаха от радост, че пак са се набутали във властта, като са излъгали само една шепа от наивници, глупаци, но и купени гласоподаватели по поредния 44-ти разбойнически начин.

Отдавна изчерпаният журналист Тома Томов откри Народното събрание, като изчете любимите си словесни бродерии, кръстословици, джунгли и дантели. Беше толкова щастлив, че е попаднал във властта въпреки преклонната си възраст, че продължи да говори, като забрави, че се налага да чуе химна на страната. От там нататък се завихриха всеизвестните, много изтъркани и рязко биещи се противоположни встъпителни речи на партийните началници.

Цветан Цветанов пак безсрамно представи живота на България под знамето на неговата партия ГЕРБ като нарастващо прекрасен. Каза, че ще бъдем управлявани от нея още 4 години, защото такава била волята на народа, макар че той даде за нея само 1/6 от себе си. Корнелия Нинова основателно го опроверга, като заяви, че България съществува тежко, че е затънала в корупция. Тя се закани нейното БСП да бъде честна опозиция и боец срещу голямата българска криза. Чудесно обещание. Но ние не му вярваме, защото знаем как червените вождове се хвалят с добрите, а вършат лошите неща, как затъват в грижа за богатството си, а крещят да ги възприемаме като закрилници на всички бедняци. Нинова трябва да каже как например Георги Гергов е станал мултимилиардер и живее като султан, защо се разхожда из телевизионните студиа и се държи като самодоволен и безцеремонен чорбаджия, служи си с неграмотен грубиянски език, а е натоварен от нея с голямата задача да отговаря за коалиционната политика на България. Нинова му е задължена, защото той се отказа от състезанието за шеф на БСП и улесни нейното заемане на този пост. Едва сега Нинова заслужава поздравления, защото го раздели с неговото участие във висшия ръководен орган на БСП, като използва факта, че той е посредник за среща между главния прокурор Сотир Цацаров и Сашо Дончев. Но нима Нинова научава едва днес, че Георги Гергов години наред върти всякакви комбинации, сделки, внушения и игри в интерес на неограничаваното си забогатяване, а нагло държи официални речи в защита на лявата социална политика. Да напомням ли, че този финансов лакомник, ненаситник се пише велик патриот, хвали се, че мре за доброто на България, а отказа да отстъпи собствеността на ЦУМ с оглед той да стане дом на НИМ. Ако беше направил този жест към бедните българи, които той лъже, че обгрижва, щяха да имат по-широк достъп до тази съкровищница, защото нейното посещаване в Бояна е трудно и струва пари.

И сега Гергов не е в парламента. Но Нинова, броени дни преди да го извади от ръководното му положение в БСП, се съгласи там да има депутати, които ще защитават неговите бизнес интереси според моята информация. Защото Гергов винаги прави услуги само срещу личните си облаги, изгоди. Той предложи гласовете за неговата кандидатура за шеф на БСП да отидат при Нинова само защото знаеше, че никога няма да бъде избран. И защото беше сигурен, че така ще запази изгодното си присъствие в ръководната компания на БСП заради благоверността на Нинова – влиятелния нов председател на тази организация. Но самата амбиция на Гергов да бъде водач на БСП, въпреки че цялото му милиардерско поведение е рязко отрицание на нейните леви лозунги и призиви към народа, говори колко страшно е самозабравянето на цялата ни политическа класа. Не мога да кажа дали Нинова се тревожи от ниския морал на редица червени депутати.  Но съм сигурен, че тя ще се бори те да бъдат не само консуматори, а и по-активни, по-полезни като професионалисти в държавното управление. Но тя ще среща голямата съпротива на лакомията им, на егоизма им. Георги Гергов я заплашва, че ще я срива, защото го е лишила от активната позиция в партийната власт. Но той трябва да помни, че е масово възприеман като едно от най-вредните лица в БСП, като тежка сянка върху нея.

Цветан Цветанов и в този нов парламент възвеличи ролята на партия ГЕРБ в докарването на спасителните европейски фондове за България. Но той заобиколи редовното обвинение, че половината от тях отиват в касата на ГЕРБ. Той може да не се съгласи с подобни упреци, но е длъжен да обясни дали те са основателни, или заслужават да бъдат опровергани.

Нямам никакво основание да смятам, че този парламент ще създаде полезна коалиция, полезно правителство, начело с ГЕРБ, след като те се редят от него, но и от Волен Сидеров, от Валери Симеонов. Защото Сидеров величаеше Борисов в началото на неговото първо премиерство, когато даже хулеше противниците му, нареждаше им да са благодарни за достойната дейност на ГЕРБ. Но по-късно Сидеров се преобърна и обсипваше Борисов с най-тежки обвинения, защото не получи очаквания пост в правителството на ГЕРБ било за себе си, било за някого от атакистите. По-нататък Сидеров като обезумял тичаше из публичните пространства, където изкарваше Борисов враг на народа, на България. Тогава Сидеров яростно внушаваше, че Борисов веднъж завинаги трябва да бъде изваден от властта. Сидеров крепеше бездарния министерски кабинет на Орешарски тъкмо за да изключи повторното премиерство на Борисов. Той дълго изобличаваше ЕС, НАТО, дори препоръчваше да ги напуснем. И викаше „Ура!” за Русия, начело с Путин. Ала сега той ще се подлага на ЕС и НАТО, защото се прегърна с Борисов, който е заклетият, възможно най-верният слуга за тези господари на България. Питам се къде изчезна самочувствието на Сидеров, че е единственият велик патриот, единственият пазител на България, че е днешният Васил Левски. Помня как телевизия СКАТ – тази собственост на Валери Симеонов – демонстративно ругаеше Бойко Борисов. Как не спря да го атакува от всяка гледна точка. Лично Симеонов заявяваше, че ще се бори за освобождаването на България от вредителствата на партия ГЕРБ. А щом влезе в парламента, Валери Симеонов започна да подкрепя най-големите Бойкови безобразия като заема от 16 милиарда, като имитацията на уж  оздравителни мерки за съдебната система. Симеонов ни/не лъжеше, че тя се движи към по-добрите, към по-положителните изяви. А всъщност тя продължаваше да става все по-кривосъдна, все по-жестоко несправедлива за стотици жертви и убийствено ощетявани хора.

Помня как Сидеров и Симеонов се разделиха с бурно рекламираното си приятелство, като затънаха хем в основателни взаимни обвинения, хем в най-грозни клевети. А сега се кълнат в патриотичното знаме на сдружаването си.

Днес Патриотите пак ще вдигат лозунги срещу редица моменти от политиката на НАТО и ЕС, особено във връзка с арабските имигранти, за да лъжат избирателите си, че са верни на обявената си предизборна програма. Но те фактически ще одобряват ЕС и НАТО с действията си. Ще постъпват така, защото ще поискат може би малко, но достатъчно влиятелни министерства. Защото Сидеров и Каракачанов са свръхвластолюбиви и жадни за висши постове. А Валери Симеонов обича доходоносните имоти, многото пари и е люто вторачен в обществените поръчки на властта.

Сега Патриотите обясняват, че щели да увеличат много осезаемо пенсията на хората, ако били първата политическа сила в парламента, но за съжаление, привържениците им не ги удостоили с нужните гласове.  Нека да не смятат, че ние сме безпаметни идиоти и пак да ни лъжат. Защото те тържествено обещаха, че най-минималната пенсия ще е 300 лева, макар и предварително да знаят, че никога не могат да имат повече депутати от ГЕРБ и БСП. Сега те са в коалиция, която винаги предполага взаимни стъпки на участниците в нея. Но те се съгласиха увеличението на пенсионното финансиране да е цели 100 лева под обещаното им предложение. А трябваше да се съгласят то да е може би не 300 лева, а поне 250 лева или да се откажат от участта да са подчинени, равностойни партньори на партия ГЕРБ. За съжаление, те приеха да изпълняват поръчки и да спестяват личните си инициативи само за да бъдат в правителството и да имат лични облаги от него. Хора с ветропоказателска природа, нагласа като тази на Сидеров и на Симеонов, подбиват жизнено необходимата устойчивост на държавата, защото я дърпат в противоположни, несъвместими посоки и раждат безредието, хаоса в нея.

Днес Бойко Борисов призовава всички партии в парламента да работят заедно, задружно в името на добруваща България, защото нови предсрочни избори биха я сринали, особено в условията на сегашната много сложна, дори тежка международна обстановка. Борисов се докарва на опозицията, защото има жалък превес над нея, а мре да е премиер цели 4 години, че и повече. Но той говореше така и през 43-тия парламент, докато сглоби свой министерски кабинет. От там нататък той пак дърпаше управлението само към властовите и финансови претенции на партия ГЕРБ. Даде няколко министерства на Реформаторите, защото знаеше, че те са кухи, неопитни,  а затова - и безопасни за него, за ГЕРБ. Но не ги слушаше, а ръководеше техните ресори.

И депесарската банда явно няма да е сърдита в опозиция на партия ГЕРБ. Тя ще има предвид, че герберите и Патриотите могат да провалят редица свои решения, защото са нищожно, свръхчупливо парламентарно мнозинство. Затова тя ще обещае да ги подкрепя уж в името на своя обединяващ патриотизъм за България, но всъщност - срещу обществени поръчки в рамките на милиони, за фирмените обръчи и за Догановите сараи. И от тук нататък българите ще дават много пари от своите доходи, за да хрантутят охранителната група на Доган, макар че той няма законово основание да има тази привилегия. Подобна държавна защита трябва да се осигурява само за президента, за парламентарния шеф, за премиера, а не за разглезени и самозабравили се бивши полицаи без решаващо съдбовно участие в народния живот.

Смаян съм от големите властови амбиции на Марешки. Той се представя като голям експерт във всички области и като най-велик прагматик в политиката. Искаше да бъде дори премиер на страната. Но стана заместник-председател на парламента, макар че всеки шеф на партия ръководи само нейната парламентарна група. Марешки се чуди как да не е само партиен, а да е национален водач, макар че е много ограничен човек, че е компетентен само в сферата на обсебилите го лекарства, горива, че няма никакви знания, опит в управлението на цялата държава. Но е готов да се съюзи с всички несъвместими политически сили, само и само да е на върха.

Така или иначе, този парламент ще продължи да се друса от взаимни съгласия уж в името на устойчива България, но и от много нападки, защото всяка партия пак ще гледа да измъкне колкото може по-голямо парче от държавната баница.

Омразата между всички политически сили в този парламент неизбежно ще се засилва. Тя ще се допълва от многото взаимни компромати в парламентарната зала, но и чрез поставени лица в медиите, които мрат за слухове, интриги. А тази атмосфера отново ще блокира дейността на събранието и то няма да стигне до решения, които са така жизнено необходими за народа ни.

Нинова още през първите заседания на този 44-ти парламент показа, че организира воюването на вече 80 депутати с партия ГЕРБ. Тя самата неспирно ще е на трибуната със своите обосновани, но и много гневни речи срещу герберите, особено срещу Бойко Борисов. Тя няма да смени това си поведение, макар че Борисов се стреми да я спечели поне частично, като често я ласкае, като признава, че този път БСП има два пъти повече депутати в парламента заради нея. Тя ще подкрепя външната му политика, отношението му към ЕС, към НАТО, за да не излезе, че работи против националната сигурност на България. Но тя много категорично и системно ще атакува всичките му действия вътре в страната. Защото тя не е по-малко амбициозна и по-малко властолюбива от Борисов, защото тя ще се води от целта да предизвика предсрочни парламентарни избори и БСП да стане първа политическа сила в парламента.

Герберите имат значителни различия с президента Радев. Поне засега е очевидно, че той и Бойко Борисов са много дистанцирани един от друг. Те вече взаимно си отправиха остри обвинения. Всичко показва, че Радев не е благоразположен към бойковците, няма достатъчно доверие в тях. Той пряко или косвено ще оспорва поне някои техни виждания с аргумента, че неговите са по-верните, макар и да заявява, че ще работи много активно с всички партии. Неизбежни сблъсъци ще има между Радев и герберите във връзка с Изборния кодекс, с арабските имигранти, с отношението към Русия. Радев ще иска възстановяването и активизирането на почти заличените отношения между България и Русия. Така той ще очаква да събере поздравленията на обичащите я българи, защото иначе би могъл да изпадне в изолация поради очевидната си неопитност в политиката. Защото той няма неистовата пробивност на Бойко Борисов, но той не е по-малко амбициозен от него. Той ще постига трудно целите си не само защото герберите, а и червените вождове не са убедени, че могат да разчитат на подкрепата му. Защото Радев е рисково непредвидим човек. Той е много упорит. Много държи на своето. Никак не е лесен за убеждаване, за печелене. Ако имаше повече конституционни права, той щеше да създава повече ядове на самодоволните партийни водачи. Но той, така или иначе, ще желае да покаже, че смятащите го за пасивен, за безцветен, за услужлив ръководител са се излъгали. Затова той ще стига до полезни, но и до грешни ходове. Защото той има много високо самочувствие. Но защото той, като всичките ни политици, не приема с особена охота съветите, не се вслушва в ценното и различните от него, а няма ръководителски опит, не познава сложните и многобройните механизми на държавното управление.