Платестърите изнасилени от „Нощните вълци”?

Странно племе сме това, българите. Предпочитаме да се разделяме, вместо да се обединяваме.

Впрочем, това е и основната причина за безкрайния ни преход.

Чехи, унгарци, поляци, че дори и румънци извършиха своите преходи към демокрация като единни нации. И едва след това всеки човек от тях тръгна по своя си път.
Ние продължаваме да правим седем милиона „индивидуални преходи”. Част от хората избират прехода през Терминал 2. Друга част – през мутрификацията си. Трета – чрез надлъгване с държавата в стил „Андрешко”. Четвърта просто се примирява да изпадне в непоносима мизерия. И т.н.

Е, то така не става. Особено ако не спираме да се чудим за какво още да се разделим.

Така стана и с историята около „Нощните вълци”. Пак се оказахме в ролята на „дневните овце”, сиреч на разделеното стадо.

„Вълците” преминаха през България с едно доста позитивно послание – „Славянски поход 2016”. Какво лошо следваше да видим в това?

Славяни ли се водим (или поне по-голямата част от населението на територията)? Май да. 2016 година ли сме? Определено да. Поклониха ли се на връх Шипка, където славяните са сразили османците? Пак да. Уважиха ли православния храм „Св. Александър Невски”? Още веднъж да. Тогава защо побързахме отново да се разделим?

Впрочем, аз също възприемам посрещането на „вълците” с хляб и сол като абсолютна изгъзица (без извинение). Така се посрещат предимно освободители, които са ни избавили от тежко робство.

Но да приемаш едни преминаващи през територията ни (вече не смея да я нарека Отечество) група туристи едва ли не като „освободители”, наистина е много тъпо. Това означава всеки ден да имаме по една дежурна група в народни носии на всичките ни черноморски летища...

Още повече че това даде храна (не хляб и сол, а долари) на втората страна – платестърите (пардон, протестърите). И те поеха въздух и вкупом зареваха – ей ги новите окупатори, да се вдигнем срещу тях!

Лично аз не се видях в тия дни „окупиран”. Но очевидно платестърите са се почувствали и направо изнасилени от „вълците”. Съдейки поне по ревовете им, услужливо показани по някои от т.нар. уж „национални” медии.

За капак накрая в тях се появи и мастит мой колега, за да обясни, че руснаците не са славяни, а викинги. Това съкрушително научно откритие на моя бивш студент ме принуди да се замисля върху поне две неща.

Примерно защо „викингите” пишат на нашата азбука, а не на „викингска” такава?

Или пък защо не изповядват тяхната си „викингска” (езическа) религия, а православието, донесено им от България?

Извън тези констатации обаче напред излиза фактът, че и в този случай се разделихме.

Но това наистина си ни е начин на живот.

А иначе ние сме от категорията на т.нар. многосъсловни демокрации.

На територията ни (вече се пазя да я нарека държава) живеят четири етноса – българи, турци, арменци и евреи. Изключвам циганите, защото напоследък те се превърнаха не в етнос, а в „професия ром”. И всеки един от тези етноси все от нещо е недоволен спрямо другите. Само циганите се кефят, защото са „на социални”...

На територията ни живеят и поне четири семейства „-фили”. Русофили, американофили, за НАТО и ЕС и против ЕС и НАТО. Едните носят хляб и сол, другите поизядоха и малко бой (според мен – недостатъчен), третите веят не националния, а американския флаг, четвъртите просто викат „долу новите окупатори”.

На територията ни живеят и „две Българии” – тази на „жълтите павета” (фукат се, че са „гражданье”) и другата, на прашните селски улици (т.е. „селяньето”). Само дето първите забравят какво е била София преди „жълтите павета”. И че примерно Подуяне идва от там, че калта в него е стигала до „под уя” на местните шопи.

На територията ни живеят и поне шест „политически семейства” – две в ляво, две в дясно, едно на етническа основа и едно на „патриотична” такава. Но простата сметка показва, че всички те трябва да бъдат умножени поне още по две. Толкова се карат и помежду си, и вътре във всяко едно, че направо са от т.нар. италиански тип.

С любопитство очаквам как тези 12 „фамилии” ще подходят към предстоящите президентски избори. И още повече нараства любопитството ми как ще гладува разединеното стадо от „дневните овце”. Но този цирк предстои да гледаме наесен.

Според науката за „многосъсловните демокрации” важат два основни принципа. Първият е никоя друга да не се меси във вътрешните работи на останалите (принципът на „вътрешната автономия”). Вторият е по всеки национален проблем да се търси взаимно съгласие между „съсловията”.

Ако не се спазват тези два принципа, се постига състоянието на „неустойчива демокрация”. От което май ние вече 25 години не само не сме излезли, ами май ще продължи и поне още толкова.

Или поне докато не схванем, че е по-добре през България да минават туристи с мотори, отколкото войници с танкове...