Кристалина – мръсната тайна на билдербергите

Радослав Нешев
 
Тайният клуб на богатите „Билдерберг“ съществува от 1954 г. Това са около 150 влиятелни личности от света на политиката и финансите, хората с пари, които дърпат конците на подчинените си държавни марионетки и управляват света. Всички от този елит са длъжни да пазят пълно мълчание за съдържанието на разговорите, които водят. На 9 юни беше последната им знакова среща. Този път това се случи в луксозен хотел в германския град Дрезден.

Не заради протестите, съпровождащи сбирката, на нея отказват да присъстват германската канцлерка Ангела Меркел, външният министър на страната Франк-Валтер Щайнмайер и лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел.

Колкото и странно да звучи, на срещата се появява обаче вицепрезидентът на Еврокомисията г-жа Кристалина Георгиева. Там според авторитетното издание „Юрактив“ бившият президент на ЕК Жозе Мануел Барозу я е лансирал за следващия генерален секретар на ООН. Така пъзелът се оформя. Тайният клуб на богатите се опитва да навре планетата под полата на протежето си от България. Всичко това е лустросано от митологията за спасяването на света или с твърдения, че се търсят решения за актуалните глобални проблеми.

Самата Георгиева се опитва да неглижира участието си на тази среща. Анонсиране за присъствието й на тайнствената сбирка няма никъде. Името й обаче изскача от списъка на 130 участници. Освен Георгиева на срещата на билдербергите са участвали още холандският премиер Марк Рюте, шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард, Хенри Кисинджър.

И забележете, само два дни по-рано, на 7 юни, Барозу е в София и според осведомени e молил премиера Бойко Борисов да смени кандидата на страната ни за генерален секретар на ООН, която в този момент е Ирина Бокова, с Кристалина. От своя страна, поддръжниците на Георгиева в София, които са близки до фондацията на Джордж Сорос "Отворено общество", също упражняват натиск върху министър-председателя да оттегли кандидатурата на Бокова.

Самата Георгиева, която е силно ентусиазирана от перспективата, е изпратила бившия португалски евродепутат Марио Давид да лобира друга държава да я номинира за поста в ООН и той се e свързал с правителствата на Унгария и Албания. Това с днешна дата обяснява приемането на официалното й кандидатиране от Виктор Орбан.

Разбира се, според ЕК всичко това са конспиративни теории. Да, но госпожата вече е в отпуск и отлетя за Ню Йорк, където ще работи за себе си срещу останалите претенденти. В т.ч. и срещу другата българка – Бокова.

За да постигне целите си, още преди рокадата Кристалина Георгиева оказва невероятно силен натиск над президента Плевнелиев и министри от кабинета „Борисов“. Така и стана.
Стратегията на Георгиева е да акцентира върху комунистическия произход на Ирина Бокова. В последните седмици и месеци се появиха няколко статии с подобно съдържание, предимно в медиите, свързани с Иво Прокопиев, а във „Фейсбук” бе организирана кампания срещу Бокова сред изявени привърженици на „Протестна мрежа“, ДСБ и хора на президента Плевнелиев. Кампанията очевидно успя да внуши на Борисов, че ако иска да запази антикомунистическия си профил, трябва да оттегли подкрепата си за наследничката на прочутата в тоталитарното минало фамилия Бокови и да заложи на еврокомисарката.

Всъщност на комунистическия произход на Бокова малцина, свързани с ДС, си позволяват да противопоставят агентурните връзки на Кристалина. Депутатът Велизар Енчев например твърди, че Георгиева има доста тъмно минало, обвързано както с българските и съветските, така и с американските служби за сигурност. Всичко това би могло да излезе наяве, особено след официалната й номинация. И въпреки че Комисията по досиетата излезе с официално становище, че Кристалина Георгиева е чиста и може спокойно да играе хора на площада в Брюксел, както и да се пъчи с революционния порив на дедите си, принадлежността й към Държавна сигурност може да бъде потвърдена поне чрез косвени доказателства.

Според Енчев няма съмнение, че Георгиева е била вербувана от Държавна сигурност. Той твърди, че документи от УНСС (Висшия икономически институт „Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина „Политикономия“. В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним Економов. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним Стойновски.

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация „Фулбрайт“ организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.

Трябва да си паднал от Марс, пише Велизар Енчев, за да не зададеш най-естествения въпрос: Как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристалночиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби. И то при положение че командировката й е по-дълга?
Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно - досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност, твърди Енчев.

Но как след 1989-а дамата агенти попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-мата вицепрезиденти на банката?
Според Енчев няма друг отговор освен: класическо превербуване на агент за влияние - от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите американци.

В България това също бе начин много бивши ченгета да се скрият, под претекст че работят за сегашните служби. По закон техните досиета в ДС не могат да бъдат огласявани. Факт е, че Комисията по досиетата скри десетина дипломати, когато уж отвори досиетата на всички посланици по нареждане на тогавашния външен министър Николай Младенов.
На Кристалина Георгиева най-вероятно ще й се наложи да дава отговори на тези въпроси. Особено след яростната й кампания срещу комунистическото минало на Ирина Бокова. Разбира се, в „Билдерберг“ не са глупаци. Те знаят това и сигурно са подготвили правдоподобни и будещи доверие легенди, които ще ни убедят, че Сталинка е кристалночиста.